2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 18.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2566/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 2193 от 18.12.2014 г. по в. гр. д. № 2861/2014 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 2701 от 27.06.2014 г. по гр. д. № 1363/2014 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е уважен насрещен иск, предявен от етажната собственост в [населено място], [улица], като В. И. М. е осъден да заплати сумата 90.80 лева, представляваща неплатената част от дължимите вноски за текущи разходи за периода 01.07.2013 г. – 31.12.2013 г.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника по насрещния иск, който иска то да бъде отменено като неправилно в обжалваната част. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От ответника по касация е подаден писмен отговор със становище за недопускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на предявения иск.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допустимостта на касационното обжалване, намира, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на по-нататъшен инстанционен контрол.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 2010 г. /в сила от 21.12.2010 г./, приложима в разглеждания случай по аргумент на обратното основание от пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, въвежда като условие за допустимост на касационното обжалване цена на иска за граждански дела над 5 000 лева.
В настоящия случай касационната жалба е подадена срещу решение по въззивно гражданско дело, което в обжалваната част има за предмет иск за парично вземане в размер на 90.80 лева. Това е и цената на иска, която е меродавна при преценката за допустимостта на касационното обжалване по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК. Съединяването с иска по чл. 40 З., по отношение на който този критерий е неприложим, е без значение за допустимостта на касационното обжалване, защото, ако искът за парично вземане беше предявен самостоятелно, решението по него би било необжалваемо.
С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – да се прекрати, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 4511 от 12.02.2015 г., подадена В. И. М. срещу въззивното решение № 2193 от 18.12.2014 г. по в. гр. д. № 2861/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта по иска за парично вземане в размер на 90.80 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2566/2015 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: