О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 19.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3677 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 409, ал. 4 ГПК.
Образувано е по подадената от П. А. П., А. П. А. и Д. П. А., чрез пълномощника им адв. З. Г. жалба против решението от 6.03.2013 год. по гр. д. № 147/2011 год. на Монтанския окръжен съд, с което е постановено издаване в полза на П. П. К., О. К. П. и А. К. П. дубликат от изпълнителен лист за отстъпване собствеността и предаване от А. П. А. и Д. П. А. на владението върху 2/3 ид. ч. от недвижим имот, представляващ УПИ № * по плана на [населено място], [община], с площ от 559 кв. м., при описаните граници, ведно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда с № * с площ 107 кв. м. и паянтова селскостопанска постройка № * с площ 21 кв. м.
В подадената касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му.
Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите поддържат наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Считат, че по релевантните за извода на съда въпроси за предпоставките за уважаване на молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист, доказването на предвидените в чл. 409, ал. 1 ГПК факти и доказателствената тежест на молителя за това, произнасянето на съда е в противоречие с представената съдебна практика – решение № 809 по гр. д. № 2374/79 год. І г. о. на ВС, определение по гр. д. № 1346/2006 год. на СГС и решение по адм. д. № 11881/2011 год. на ВАС.
Поставен е и въпроса за характера на съдебния акт, с който съдът следва да се произнесе по молба по чл. 409, ал. 1 ГПК – решение или определение, който въпрос според касаторите е решен в противоречие с т. 6 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Съображения за наличие на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са развити в приложеното изложение.
Ответниците по жалбата – П. П. К., О. К. П. и А. К. П. оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Претендират и направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав счита, че настоящето производство е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед предвидената в чл. 409, ал. 4 ГПК обжалваемост по общия ред на акта, с който съдът се произнася по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Независимо от употребения в последната разпоредба термин „решение”, какъвто е и постановеният и сега обжалван акт, с оглед същността му на акт на въззивния съд, с който същият се е произнесъл по един процесуалноправен въпрос за първи път– издаване на дубликат от изпълнителен лист, то обжалването му по общия ред следва да се разбира този по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не по реда на касационното обжалване, по който е подадена жалбата. Затова и не следва да бъдат обсъждани релевираните основания за допускане на касационно обжалване на този съдебен акт.
По същество на подадената жалба, настоящата инстанция, въз основа на данните по делото, намира следното:
В обжалваното решение съдът е приел наличието на данни по делото, че на ищците, молители в производството по чл. 409 ГПК, е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила въззивно решение, с което е уважен иска им по чл. 108 ЗС. Този лист е и получен от тях, като няма данни, а и ответниците не поддържат довод да е образувано изпълнително производство за въвод във владение в имота въз основа на издадения изпълнителен лист. От издаването му до настоящия момент е изминал продължителен период от време, през който правото на принудително изпълнение не е осъществено, а то съществува и към настоящия момент, поради което и е постановено издаването на дубликат от изпълнителния лист.
Този извод се споделя и от настоящата инстанция, тъй като са налице предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителен лист, съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК, предвиждащ изгубване или унищожаване на първообразния изпълнителен лист, издаден в полза на молителите и получен от тях. Не е допуснато нарушение при разпределяне на доказателствената тежест в лицето на молителите, черпещи права от твърдението си, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, т. е. не съществува или не се намира у тях, поради което и не могат да реализират правата си по него, като изводите на съда кореспондират със задължителната съдебна практика по този въпрос – решение № 134 от 17.03.2011 год. по гр. д. № 1713/2010 год. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 12.06.2012 год. по гр. д. № 1138/2011 гд. на І г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че доказването на отрицателния факт на изгубване или унищожаване на изпълнителния лист става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.
Такъв е и настоящият случай – правилно съдът е кредитирал липсата на данни, а и твърдения от ответниците, за образувано изпълнително производство по издадения изпълнителен лист за въвод във владение в присъдения имот. От момента на издаването му е изминал период, достатъчен да се приеме, че документът е изгубен, поради което и правилно е постановено издаването на дубликат от него.
С оглед на тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 6.03.2013 год. по гр. д. № 147/2011 год. на Монтанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: