О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 02.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1960/2014г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Л. Д. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. И. срещу решение № 75 от 25.02.2014г. по в. гр. дело № 941/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 276 от 15.10.2013г. по гр. дело № 576/2013г. на Районен съд Свиленград и ответницата е осъдена да заплати на ищцата 300 лв. – разноски. С потвърденото решение е признато за установено по отношение на Л. Д. Г. съществуването на вземането на Т. Й. Д. по заповед № 2050/05.12.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 3455/2012г. на РС Хасково за сумата 8 400 лв. – главница, дължима по запис на заповед от 22.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.12.2012г. до окончателното плащане на вземането, ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата 2 636,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 22.11.2009г. до 03.12.2012г., и сумата 583,48 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на иска по чл. 422 ГПК, евентуално неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК– въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Т. Й. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. З. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено решение, с което са уважени обективно съединените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите съответно 8 400 лв. и 2 636,98 лв. Касае се за търговско дело, тъй като претендираните вземания произтичат от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 09.04.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Л. Д. Г. от [населено място] срещу решение № 75 от 25.02.2014г. по в. гр. дело № 941/2014г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: