О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 02.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 67/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
С определение № 73 от 09.01.2013 г. по в.гр.д. № 1558/2012 г. Пловдивският апелативен съд е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил същото на ВКС за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 661 от 27.07.2012 г. по гр.д. № 67/2012 г. , изразяваща се в това, че в диспозитива на определението няма произнасяне относно молбата, подадена от ПУ ”П. Х.” от 15.02.2011 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 126 от 27.01.2011 г. по гр.д. № 1528/2007 г. на Пловдивския окръжен съд е е признато за установено по отношение на П. университет “П. Х.”, че Студентски спортен клуб “А. П.” – [населено място], не е собственик на подробно индивидуализираните в диспозитива на решението сгради и други подобрения, находящи се в [населено място]. Със същото решение съдът е осъдил ПУ “П. Х.” да заплати по сметка на В. държавна такса в размер на 19 203 лв., като в решението е изложил мотиви, че ищецът не попада в кръга на лицата, които са освободени от внасяне на държавна такса съгласно чл. 63, ал.4 ГПК/ отм./.
С молба от 15.02.2011 г. ищецът ПУ ”П. Х.” е поискал от съда на основание чл. 192, ал.4 ГПК да измени постановеното решение в частта за разноските, като е поддържал, че е със статут на ”държавно учреждение” по смисъла на чл. 63, ал.4 ГПК/ отм./, поради което държавната такса следва да бъде възложена върху ответника.
С определение № 923 от 06.04.2011 г. Пловдивският окръжен съд е приел, че не е държавно учреждение, поради което дължи внасяне на държавна такса, но е намерил искането за изменение на постановеното решение за основателно, тъй като искът е уважен и ако ищецът бе внесъл държавна такса, ответникът щеше да бъде осъден да му я заплати. И след като ищецът не е внесъл държавната такса, тя в крайна сметка следва да бъде внесена от ответника. Затова на основание чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./ е изменил постановеното решение в частта за разноските, като е осъдил Студентски спортен клуб “А.” П. да заплати тази сума по сметка на В..
С определение № 661 от 27.07.2012 г. по гр.д. № 67/2012 г. по жалба на Студентски клуб ”А.” е отменено определение № 1354 от 29.09.2011 г. по в.гр.д. № 551/2011 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 923 от 06.04.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменено решението от 27.01.2011 г. по гр.д. № 1528/07 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С това определение касационната инстанция се е произнесла само по правилността на обжалваното пред нея определение, като е приела, че когато съдът поради грешка не е процедирал по указания в чл. 100 ГПК/ отм./ ред, дал е ход на исковата молба, без да е събрана дължимата за производството държавна такса, няма законова пречка държавната такса да се събере допълнително с решението или с нарочно допълнително определение, но не може да възлага внасянето й в тежест на ответника, тъй като по правилото на чл. 64, ал.1 ГПК/ отм./ при уважаване на иска ответникът отговаря за разноски по отношение на ищеца, а не по отношение на държавата. С това определение обаче не е решен спора за дължимостта на държавната такса по същество. В този смисъл е налице очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК, като настоящият състав се произнесе по молбата от 15.02.2011 г.
По преценка на настоящия състав, от значение за разрешаване на въпроса следва ли да се счита ищецът по настоящото дело освободен, съгласно чл. 63, ал.4 ГПК/ отм./ от внасяне на държавна такса по предявения от него отрицателен установителен иск за собственост, не е дали бюджетът на висшето училище се формира изцяло от субсиидии от държавния бюджет, или и от собствени приходи, а характерът на правото, което се защитава с иска. Съгласно чл. 13 от Закона за висшето образование, държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна субсидия от държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 89, ал.2 ЗВО, обявява държавните имоти, предоставени от държавата на висшите училища, за публична държавна собственост.
В случая, видно от изложените в исковата молба обстоятелства, предявеният от ПУ ” П. Х.” отрицателен установителен иск за собственост се основава на твърденията, че спорните имоти са държавна собственост и са предоставени на ищеца от държавата за стопанисване и управление в качеството му на висше държавно училище. Това налага извод, че по настоящото дело ищецът действа като процесуален субституент на държавата, каквото процесуално качество имат и държавните учреждения по исковете, които имат за предмет недвижими имоти – държавна собственост, които са им предоставени за стопанисване и управление. Поради това следва да се приеме, че в настоящото производство, което има за предмет защита на правото на публична държавна собственост, ищецът не дължи държавна такса на основание чл. 64, ал.3 ГПК/ отм./.
В този случай, с оглед изхода на делото, дължимата държавна такса следва да се заплати от ответника, но на основание чл. 64, ал.5 ГПК/ отм./.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 661 от 27.07.2012 г. по гр.д. № 67/2012 г. по описа на ВКС, І г.о, като след “ОТМЕНЯ определение № 1354 от 29.09.2011 г. по в.гр.д. № 551/2011 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 923 от 06.04.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменено решението от 27.01.2011 г. по гр.д. № 1528/07 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му за разноските” да се чете: ” ВМЕСТО което ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 126 от 27.01.2011 г. по гр.д. № 1528/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел с наименование ”Студентски спортен клуб А.” на основание чл. 64, ал.5 ГПК/ отм./ да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса в размер на 19 203 лв. “
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: