О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 20.05.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 867 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
З. Х. Л. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ел. К. обжалва в срок въззивното решение от 13.11.2015 год. по гр. д. № 151/2015 год. на Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 26.03.2015 год. по гр. д. № 524/2014 год. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени установителните искове за собственост на касаторката против Д. Н. Л. и К. Х. Л. и производството по делото в тази част е прекратено, а в останалата му прекратителна част същото е потвърдено и касаторката е осъдена да заплати на ответниците направените пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата 4 000 лв.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за неговата отмяна. Претендира и присъждане на разноските по делото.
В съдържащото се в касационната жалба, както и допълнителната молба към нея, подадена от пълномощника на касаторката адв. М. С., изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради противоречиво произнасяне в съдебната практика по въпроса относно предмета на прехвърлителната сделка, какъвто може да бъде само построена сграда или самостоятелен обект в нея след завършването й на етап груб строеж. Въпросът е поставен в контекста на поддържаното твърдение на касаторката, че към датата на сключване на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане процесната сграда не е завършена до груб строеж, поради това и не е била предмет на разпореждане, обосноваващо твърдението й, че е собственик на друго, различно основание – приращение и придобивна давност.
От изложените от касаторката съображения се извежда като поставен и процесуалноправния въпрос относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и доводите на страните, както и при необходимост да допусне експертиза, като е налице позоваване на съдебна практика в този смисъл, в т. ч. и ТР № 1/4.01.2001 год., т. 10 – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Поставен е и процесуалноправния въпрос относно допустимостта на настоящите искове за собственост при наличието на висящо производство с предмет иска за разваляне на договора за издръжка и гледане, в рамките на което е следвало да се релевират обстоятелствата относно действителността на същия. Касаторката поддържа становище, че произнасянето по този въпрос противоречи на определение № 214 от 11.06.14 год. по ч. гр. д. № 2644/14 год. на ВКС, в което е прието, че с оглед различният предмет на двете дела е предприета и съответна защита, което не означава недопустимост на иска за защита на претендирани други материални права, предмет на настоящето производство – право на собственост на основание релевираните в настоящето производство основания. В тази връка касаторката се позовава и на представеното определение № 246 от 18.06.13 год. по ч. гр. д. № 2059/13 год. ІІ г. о. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответниците Д. Н. Л. и К. Х. Л., чрез адв. П. Т., оспорват наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, по изложените в писмения им отговор съображения. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е приел, че предявените от настоящата касаторка искове против Д. и К. Л. за собственост на идеална част от дворното място и на построената в него шестетажна сграда в южната му част на релевираните основания – договор от 1997 год. за ид. ч. от дворното място и приращение и давностно владение за сградата, са недопустими. Относно ид. ч. от дворното място за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на исковете, тъй като не съществува спор между страните относно придобиването й от ищцата по силата на договора от 1997 год. от баща й Х. Л., изключителен собственик на прехвърлената идеална част от мястото. По отношение на сградата – с оглед висящността на производството по иска на Д. Л. за разваляне на договора за прехвърлянето й срещу задължение за издръжка и гледане ответницата в него З. Л. не е релевирала възражение относно действителността му, поради което и същите са преклудирани, съгласно чл. 133 ГПК. Поради това и е недопустимо в отделно производство същите да се релевират като основания за претендираното право на собственост, поради отпадане на преюдициалния им характер за конкретния спор. Поради това е приел исковете за недопустими и потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е прекратено производството по иска срещу Д. Л. относно ид. ч. от дворното място и обезсилил същото в останалата му отхвърлителна част, прекратявайки производството по предявените искове и в останалата им част.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е такъв материалноправен или процесуалноправен проблем, който касае пряко предмета на спора и постановения от съда с обжалваното решение правен резултат. В настоящия случай част от поставените от касаторката въпроси, касаещи предмета на прехвърлителната сделка, какъвто може да бъде само построена сграда или самостоятелен обект в нея след завършването й на етап груб строеж и задължението на съда да обсъди представените доказателства и доводите на страните, както и при необходимост да допусне експертиза, са извън предмета на произнасянето в обжалваното решение, поради което и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Затова и представената в тази насока съдебна практика не е относима.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос относно допустимостта на настоящите искове за собственост при наличието на висящо производство с предмет иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, в рамките на което според въззивният съд е следвало да се релевират обстоятелствата относно действителността на същия, е релевантен за спора, тъй като е обосновало извода му за недопустимост на същите поради преклудирането им, т. е. въпросът касае приложението на чл. 299, ал. 2 ГПК. Според настоящият състав, изложените в исковата молба и уточнителните молби към нея обстоятелства всъщност обосновават извод за предявяване на искове за собственост на придобивни основания, различни от това по договора от 1997 год., чието неизпълнение и последици от което е предмет на по-рано образуваното производство по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. С оглед на различния предмет на делата въпросът за допустимостта на настоящите искове е релевантният за произнасянето в обжалваното въззивно решение, като същото противоречи на приетото в съдебната практика общо правило, че преценката на допустимостта на иска се основава на изложените от ищеца обстоятелства за спорните отношения между страните. Поради това и касационното обжалване следва да се допусне по този въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не се намира съдебна практика за аналогична на настоящата хипотеза.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 111 от 13.11.2015 год. по гр. д. № 151/2015 год. на Бургаския апелативен съд по подадената от З. Х. Л. от [населено място], чрез пълномощниците й адв. Ел. К. и адв. М. С., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 602.74 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: