1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 23.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 9 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. Я. срещу определение № 563 от 27.06.2011г. по в. ч. т. дело № 52/2011г. на Разградски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 4461/16.05.2011г., подадена от [фирма], [населено място] против определение от 15.04.2011г. по ч. гр. дело № 993/2010г. на Разградски районен съд, с което са обезсилени издадените по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 2066/11.06.2010г. и изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 416 ГПК /определение № 417/03.06.2011г. по ч. т. дело № 315/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 93/03.02.2011г. по ч. т. дело № 63/2011г. на ВКС, ТК, І т. о./ и чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК /определение № 16/15.02.2011г. по ч. гр. дело № 67/2011г. на ВКС, ГК, І г. о./
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване поради това, че частният жалбоподател не е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос, които да са от значение за правилното решаване на делото и да са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС или с практиката на съдилищата в България, а посочените и приложени към частната касационна жалба определения не подкрепят тезата на частния жалбоподател.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че след уведомяването на заявителя за постъпило от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, заявителят в едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК /на 16.09.2010г./ е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на оспореното в хода на заповедното производство вземане, по който е образувано т. дело № 54/2010г. на Разградски окръжен съд, като впоследствие Разградски окръжен съд е предоставил възможност на ищеца да довнесе дължимата държавна такса, което не е направено и производството по т. дело № 54/2010г. е прекратено с определение № 319/09.09.2010г., потвърдено с определение № 7/07.01.2011г. по ч. т. дело № 686/2010г. на Варненски апелативен съд, последното не допуснато до касационно обжалване с определение № 309/25.03.2011г. по ч. т. дело № 222/2011г. на ВКС.
Впоследствие, осем месеца след изтичане на изискуемия по чл. 415 ГПК срок, на 11.05.2011г. [фирма], [населено място] е предявил против [фирма], [населено място] отново иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането, за което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, по който е образувано т. дело № 44/2011г. на Разградски окръжен съд.
За да остави без уважение частната жалба на заявителя срещу определението на Разградски районен съд, с което издадените по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист са обезсилени и по този начин да потвърди първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е приел по отношение на първия иск, че при неотстранена в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК нередовност на исковата молба, считано към датата на подаването й искът се счита непредявен, а по отношение на втория установителен иск е изложил съображения, че същият е предявен след срока по чл. 415 ГПК и в заповедното производство не са представени доказателства за предявяването му.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател въпроси за приложението по чл. 416 и чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК не са релевантни за спора. Разпоредбата на чл. 416 ГПК урежда стабилизирането на заповедта за изпълнение – когато не е подадено в срок възражение, когато възражението е оттеглено или когато има влязло в сила решение за установяване на вземането, какъвто не е настоящият случай. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК, е регламентирано в чл. 415, ал. 2 ГПК, по който има формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която в едномесечен срок от съобщаването заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, като представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. При непредставяне на доказателства за предявяване на установителния иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение и издадения на основание чл. 418 ГПК изпълнителен лист подлежат на обезсилване. В този смисъл са определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. дело № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. дело № 20/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 319/29.03.2011г. по ч. т. дело № 88/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 127/11.02.2011г. по ч. т. дело № 880/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Като е съобразил, че производството по първия установителен иск, който е бил предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, е прекратено поради неотстраняване на нередовността на исковата молба, а вторият установителен иск по чл. 422 ГПК е предявен осем месеца след едномесечния срок, поради което е направил извод за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Въпросът за приложението на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК е ирелевантен, тъй като хипотезата на отвод на съдия, който е взел участие при решаване на делото, се отнася до решаване на делото по същество, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 563 от 27.06.2011г. по в. ч. т. дело № 52/2011г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.