1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 23.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 344 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника П. Н. П. чрез процесуален представител адв. Й. Д. Г. срещу определение № 354 от 21.11.2014г. по т. дело № 419/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение.
Релевира доводи за неправилност на определението поради противоречие на материалния и процесуалния закон. Частният жалбоподател поддържа становище, че след узнаване на заличаването на [фирма] преди прекратяване на производството от ВКС е подал молба, с която е поискал продължаване на касационното производство или при прекратяването му да бъдат обезсилени постановените решения поради това, че въззивното решение е в противоречие с всички останали идентични дела между същите страни за същата сграда, изградена и разпродадена от [фирма]. Релевира доводи, че съдебният състав на ВКС неправилно не е уважил искането, не се е съобразил с постоянната практика на съда, че наличието на правен интерес от воденето на установителен иск и правосубектността на страните са абсолютни процесуални предпоставки, за чието наличие съдът следи към момента на постановяване на съдебния акт, а не само към момента на предявяване на иска. Частният жалбоподател излага съображения, че с прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговското дружество отпада правният интерес на ищеца за водене на иска поради следното: вече не съществува данъчнозадължено лице, от което може да събере вземанията си; кредиторът се е дезинтересирал от вземането поради това, че е допуснал приключване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството при неприключили съдебни производства; влиза в сила едно неизпълнимо решение, тъй като при липсата в правния мир на една от страните в акатуваната сделка вещта не може да се върне в патримониума на несъществуващия правен субект, нито да бъде предмет на удовлетворяване на вземане, което вече не съществува. Поддържа, че с оставяне на касационната жалба без разглеждане физическото лице се явява неравноправно третирано поради лишаването му от касационно производство. Релевира доводи, че отсъствието на единия ответник – необходим другар води до недопустимост на оставения в сила съдебен акт. Частният жалбоподател моли въззивното решение № 55 от 11.12.2012г. по гр. дело № 1244/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав да бъде обезсилено и да бъде оставено в сила решение № 61 от 04.04.2012г. по т. дело № 63/2011г. на Софийски окръжен съд поради липса на правен интерес от страна на ищеца за предявяване на иска по чл. 647, т. 2 и т. 3 ТЗ, евентуално касационната жалба да бъде допусната до разглеждане.
Ответникът по частната жалба Национална агенция по приходите, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав е констатирал, че с решение № 107 от 18.08.2014г. по т. д. н. № 510/2009г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 26.08.2014г. и вписано в Търговския регистър на 11.09.2014г. на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] и е постановено заличаване на несъстоятелния длъжник от Търговския регистър. За да прекрати касационното производство, съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че с вписване на това обстоятелство [фирма] /в несъстоятелност/ е изгубило качеството си на юридическо лице и своята правосубектност, търговецът е ненадлежна страна в процеса, считано от 11.09.2014г., и че загубата на правоспособност на касатора /в несъстоятелност/ води до процесуална недопустимост на касационното производство и обуславя прекратяване на т. д. № 419/2014г. по описа на ВКС, Второ търговско отделение и влизане в сила на обжалваното въззивно решение.
Изводът за недопустимост на касационното производство и прекратяването му изцяло, включително и по отношение на физическото лице П. Н. П., е аргументиран с наличието на съвместна процесуалноправна легитимация на страните по сделката, които са ответници по предявените отменителни искове по чл. 647, т. 2 и т. 3 ТЗ, а в настоящата инстанция – касатори.
Направеното от касатора П. Н. П. в депозираната по делото молба вх. № 9121 от 21.10.2014г. искане за продължаване на производството по съображения, че обжалваното въззивно решение е в противоречие с всички останали идентични спорове, в които участва заличеното дружество, е прието за неоснователно, тъй като произнасянето на касационната инстанция предпоставя допустимост на производството по сезиращата го жалба, а такава в случая не е налице.
Искането на касатора за обезсилване на въззивното решение не е уважено по аргументи, че при настъпило в хода на касационното производство заличаване на страната-търговец от Търговския регистър не съществува законово основание за обезсилване на постановеното въззивно решение. Съдебният състав е изложил съображения, че последващото отпадане на някоя от задължителните предпоставки за допустимост на иска не може да ретроагира върху валидността на вече извършените процесуални действия, включително и на постановеното съдебно решение, тъй като то е постановено по редовна искова молба и в допустим съобразно императивните изисквания на закона исков процес. Появилата се след постановяването му абсолютна процесуална пречка за допустимост на производството – липса на главна страна – рефлектира единствено върху допустимостта на висящото към този момент производство, т. е. върху касационното производство, но не и върху допустимостта на акта, постановен в предходното производство.
Определението е правилно. Изложените от тричленния състав на ВКС съображения за недопустимост на касационното производство са законосъобразни. В хода на касационното производство на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] и е постановено заличаване на несъстоятелния длъжник от Търговския регистър, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър по партидата на дружеството.
Правосубектността е положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно във всяка фаза от развитието на исковия процес. Първоначалната липса на правосубектност или загубването й впоследствие в хода на исковото производство лишават лицето от правото на участие в исковото производство на съответния етап от неговото развитие. Търговските дружества придобиват правосубектност с вписването им в търговския регистър, а изгубват правосубектността си със заличаването им от търговския регистър. С факта на заличаването [фирма] /в несъстоятелност/ е загубило качеството си на юридическо лице, своята процесуална правосубектност и качеството на надлежна страна по смисъла на чл. 26 ГПК след подаване на касационната жалба. Липсата на ответна надлежна страна поради заличаването й в хода на касационното производство прави същото процесуално недопустимо.
Доводите на частния жалбоподател за недопустимост на въззивното решение не могат да бъдат обсъждани, тъй като проверката по чл. 293, ал. 4, предл. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК се извършва с касационното решение, а осъществяването на касационния контрол върху въззивния съдебен акт може да бъде извършен в допустимо касационно производство.
Касационното производство е процесуално недопустимо и по отношение на ответника – физическо лице /касатор и настоящ частен жалбоподател/, предвид съвместната легитимация на всички страни по сключената от длъжника разпоредителна сделка – ответници по отменителните искове по чл. 647, т. 2 и т. 3 ТЗ.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно тричленният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е прекратил производството по делото, поради което определението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 354 от 21.11.2014г. по т. дело № 419/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.