Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 23.04. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.03.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3893 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Производството e образувано по касационна жалба на С. М. А. срещу въззивно решение № III-75 от 19.07.2018 г. по възз. гр. д. № 808 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 73 /16.04.2018 г. по гр. д. № 619 /2016 г. на Айтоски районен съд, г.о., с което е извършена делба чрез изнасянето на публична продан на основание чл.348 ГПК на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 381 кв.м, находящо се в [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда с площ 60 кв.м., съсобствен при равни дялове между С. М. А. и Г. С. Х., отхвърлен е предявеният по реда на чл. 346 ГПК от жалбоподателя срещу Г. С. Х. иск за сумата 22 692.40 лева – стойност на извършените подобрения в делбения имот и производството по делото е прекратено в частта за извършване на делба на построените в имота стая-лятна кухня с площ от 8 кв.м. и навес без оградни стени с площ от 10 кв.м. поради погиването им.
Насрещната страна Г. С. Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено във втора фаза на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване. Касационната жалба е допустима и в нейната част по претенцията на жалбоподателя по сметки за подобрения, предявена в съдебната делба, с цена над 5 000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Съсобствеността е възникнала в режим на съпружеска имуществена общност по силата на правна сделка, сключена по време на брака на страните, прекратен с решение за развод от 15.09.2016 г. Дворното място и къщата са неподеляеми съгласно приетото по делото и неоспорено в тази част заключение на вещо лице.
Доводите за неправилно приложение на нормата на чл.349, ал.1 ГПК са неоснователни. Въззивният съд е съобразил разрешенията на т.4 от ТК № 1 /19.05.2004 г. по т.д. № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС (постановено по приложението на чл.288,ал.3 ГПК, аналогичен на чл.349, ал.2 ГПК), съгласно които условията на тази разпоредба на закона за възлагане в полза на едни от бившите съпрузи да получи съсобствения жилищен недвижим имот във втората фаза на делбата, са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие, както следва 1) жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод или смърт; 2) на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и 3) същият да не притежава друго жилище. По делото е безспорно, че от брака на съпрузите няма родени деца, поради което не е изпълнена хипотезата на чл.349, ал.1 ГПК. Не намира приложение и способът за извършване на делба по реда на чл.349,ал.2 ГПК, който е допустим само по отношение на съсобственост, възникнала по наследяване (така постановките на т.7 и т.8 от ТР № 1 /19.05.2004 г. по т.д. № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС), какъвто не е настоящият случай. След като възлагателните претенции на ищеца С. М. А. не отговарят на изискванията на чл.349,ал.1 и ал.2 ГПК, делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия имот на публична продан.
П о отношение на претенцията по сметки въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че от съвкупен анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, се установява, че подобренията са извършени по време на брака на страните, ищецът не е оборил презумпцията за съвместен принос по чл.21,ал.3 СК, поради което претенцията му по сметки е изцяло неоснователна.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
Дали решаващият съд е задължен да извърши надлежен съдебен контрол за законосъобразност относно наличие на одобрен или не инвестиционен проект съгласно изискването на чл.203, ал.2 ЗУТ? Дали е необходим одобрен инвестиционен проект от Главния архитект и следва ли да бъде приеман като доказателство по делото при спазване изискванията на гражданскопроцесуалните норми?
Въпросът не е обуславящ. В случая категорично е установено от приетото заключение на вещото лице, че делбената къща е неподеляема, тъй като не отговаря на изискванията на ЗУТ за обособяване на нови самостоятелни обекти, поради което административната процедура по чл.203 ЗУТ не е приложима и не е необходимо да се изисква становище на главния архитект на общината за поделяемост на имота.
Въпрос: Дали решаващият съд е длъжен да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност? Жалбоподателят релевира твърдения за допуснато от въззивния съд противоречие по този въпрос с Решение № 24 /28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744 /2008 г., I г. о., Решение № 194 /02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92 /2012 г., II г. о., Решение № 488 /11.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 229/2012 г., I г. о., Решение № 477 /18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1964 /2010 г., IV г. о., Решение № 126/09.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421 /2009 г., IV г. о.
Поставеният правен въпрос е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с разрешенията на Тълкувателно решение № 1 /04.01.2001 г. по гр.д. № 1 /2000 г. на ОСГК, на ВКС, според които въззивният съд въз основа на преценка на събрания по делото доказателствен материал, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди направените от страните доводи и възражения, които имат значение за материалноправния спор. Съобразена е и практиката на Върховния касационен съд по приложение на разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, включително цитираната от жалбоподателя, съгласно която съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; да обсъди в мотивите на своя акт доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; да обсъди и всички доводи на страните. В настоящия случай, въззивният съд е взел предвид всички правнорелевантни факти и обстоятелства, достигайки по този начин до извод, обусловил крайния изход на спора.
Жалбоподателят твърди и че въззивното решение е очевидно неправилно – самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателят не е изложил доводи (аргументи) за твърдяната очевидна неправилност, различни от изложените твърдения за неправилност по чл.281,т.3 ГПК
При запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или : При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и ал. 2,пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноските за процесуално представителство е основателно и следва да бъде уважено за сумата 600 лева, чието уговаряне и заплащане е установено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № III-75 от 19.07.2018 г. по възз. гр. д. № 808 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, г.о.
Осъжда С. М. А. да заплати на Г. С. Х. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.