Определение №211 от 24.4.2017 по ч.пр. дело №1560/1560 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 211

гр.София, 24.04.2017г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. №1560 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Я. П. срещу разпореждане №63/17.01.2017г. по гр.д.№597/2016г. по описа на АС Варна, с което е върната частната му касационна жалба против определение от 07.12.2016г. по същото гражданско дело. Моли частната му жалба да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С определение от 07.12.2016г. по гр.д.№597/2016г. АС Варна е потвърдил определение №2011/17.08.2016г., постановено по в.гр.д. №1413/16г. по описа на ОС Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№9868/04.04. 2016г., подадена от Т. Я. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.04.2015г., издадено от ЧСИ С. К. с рег. №718 по изп.д.№20127180403191 и е прекратено производството по делото. Апелативният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че Т. Я. е бил уведомен лично на 25.08.2015г. за издаденото Постановление за възлагане, тъй като на посочената дата е подал молба по изпълнителното дело с вх.№9991/25.08.2015г., с която е поискал да му бъде издадено заверено копие от изготвеното постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор 10135.1501.1126.2 и съгласно извършеното отбелязване върху молбата лично от него е получил копие от постановлението за възлагане на 25.08.2015г. /след заплащане на същата дата на дължимата такса по см. на ЧСИ/. Констатирано е, че подадената от частният жалбоподател жалба вх.№9868/04.04.2016г. е депозирана след изтичане на едноседмичния преклузивен срок за обжалване на действието и като такава е недопустима, съответно образуваното по нея производство подлежи на прекратяване, поради което е потвърдил както правилно обжалваното пред него определение на ОС Варна.
Срещу постановеното от апелативния съд определение е подадена частна касационна жалба от Т. Я. на 16.01.2017г. и същата с обжалваното разпореждане е върната. Съдът е счел същата за недопустима поради изчерпване възможността за институционен контрол върху постановения от апелативния съд акт.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съдът се е съобразил с установената практика и се е позовал на даденото разрешение т.2 на ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2005 г. на ОСГТК, с което е прието, че създадената от ГПК система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство по обжалване на определение на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебен изпълнител, като за това производство триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено поради различието му с исковия процес. Законосъобразни са изводите на съда, че при действието на ГПК от 2007 г. не е променен характерът на производството по обжалване на съдебните актове, постановени в производство по чл.436 и сл.ГПК, доколкото могат да бъдат обжалвани при съобразяване на разпоредбата на чл.437 ГПК, подлежат на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, чиито актове са окончателни.
Ето защо атакуваното разпореждане на Апелативен съд-В. следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

ОСТАВЯ в сила разпореждане №63/17.01.2017г. по гр.д.№597/2016г. по описа на АС Варна, с което е върната частната касационна жалба на Т. Я. П. против определение от 07.12.2016г. по същото гражданско дело

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top