– 7 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
гр. София 25.02.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 21.10.2015 (двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4426 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3512/03.06.2015 година, подадена С. Х. Д. и Й. Х. Д., срещу решение № 50/08.04.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 83/2015 година в частта му, с която е уважен предявеният срещу тях от Х. С. Х. и Д. А. Х. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД .
С обжалваното решение по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от Х. С. Х. и Д. А. Х. срещу Й. Х. Д. и С. Х. Д. е развален договорът за издръжка и гледане от 05.04.1990 година, оформен с нотариален акт № **, том *, дело № 1564/1990 година на Нотариуса при Районен съд Варна, с който Д. А. Х. е прехвърлила на С. Х. Д. 1/2 идеална част, а Д. А. Х. и Х. С. Х. са прехвърлили заедно останалата 1/2 идеална част от апартамент №**, намиращ се в [населено място], [улица], с площ от 45,89 м2., ведно с избено помещение № 17 и с 1.0300 % идеални части общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, с идентификатор на обекта *****.****.***.*.** срещу задължението на приобретателката да гледа и издържа прехвърлителите до края на живота им. В касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е недопустимо в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения от Х. С. Х. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Излагат се доводи за това, че в останалата му част решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Направено е искане решението на Апелативен съд В. да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което предявеният срещу касаторите иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284. ал. 3, т. 1 от ГПК Й. Х. Д. и С. Х. Д. твърдят, че са налице визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Х. С. Х. и Д. А. Х. са подали отговори на същата с вх. № 4661/20.07.2015 година и с вх. № 5342/19.08.2015 година. В тях е изразено становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна с искане да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.
Й. Х. Д. и С. Х. Д. са били уведомени за обжалваното решение на 30.04.2015 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 3512/03.06.2015 година, като е подадена по пощата на 01.06.2015 година. Поради това и с оглед на установеното в чл. 62, ал. 2 от ГПК правило е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения от Х. С. Х. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Касаторите излагат доводи, че независимо от това, че Х. С. Х. е собственик на 1/4 идеална част от имота, предмет на договора за издръжка и гледане, той не страна по договора, а се явява трето ползващо се от него лице. Затова Х. нямал качеството на „уговарящ” по смисъла на чл. 22 от ЗЗД, а бил само бенефициер по договора. В това си качество същият може само да иска реалното изпълнение на договора, но не и да разваля същия по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, каквото право имала само страната по него, т. е. „уговарящия”. Затова предявеният от Х. С. Х. иск бил недопустим. Съгласно т. 1, изр. 4 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС касационният съд може да допусне касационно обжалване на въззивното решение в случаите когато съществува възможност то да е нищожно или недопустимо, дори и без да е налице формулиран правен въпрос в тази насока. В случая въпреки твърдението за недопустимост не са налице посочените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на това основание. Наистина договорът за издръжка и гледане от 05.04.1990 година, оформен с нотариален акт № **, том *, дело № 1564/1990 година на Нотариуса при Районен съд Варна, е сключен между Д. А. Х., в качеството й на прехвърлител и С. Х. Д., в качеството й на приобретател, без участието на Х. С. Х.. При това не се спори, че Х. е притежавала 1/2 идеална част от имота, предмет на договора, на основание правоприемство по наследство. Другата 1/2 идеална част обаче тя е придобила, чрез сключен на 15.11.1998 година и оформен с нотариален акт № ***, том ***, дело № 5288/1989 година на Нотариуса при Районен съд Варна договор за покупко-продажба от брат си М. А. А.. Поради това и по силата на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от СК (отм.) тази 1/2 идеална част е придобита от Д. А. Х. и Х. С. Х. в режим на съпружеска имуществена общност. Разпореждането със същата е могло да се извърши при спазване на правилото на чл. 22, ал. 2 от СК (отм.), което не е спазено при сключването на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължението за издръжка и гледане, тъй като Д. А. Х. е действала еднолично. Затова договорът, в тази му част, е бил относително недействителен по отношение на Х. и той е могъл да го оспори в срока по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.). Той обаче не е направил това, поради което договорът за издръжка и гледане е породил действие и по отношение на него. От момента на изтичането на срока по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) и при липсата на оспорване от страна на неучаствалия в разпореждането съпруг, той придобива качеството на прехвърлител и се счита за страна по сделката при еднакви условия с тези на извършилия разпореждането съпруг, а не става трето ползващо се лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД. Затова Х. С. Х. е страна по договора за издръжка и гледане и може да иска развалянето му по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за частта от имота, представляваща бивша съпружеска имуществена общност. Предвид на това предявеният от него иск не е недопустим, както се твърди в касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение съставът на Апелативен съд В. е приел, че в определени периоди от живота си Х. С. Х. и Д. А. Х. са имали сериозни здравословни проблеми, нужда от обслужване и подпомагане, при които за тях грижи е полагал изключително синът им А. Х. С., а дъщеря им С. Х. Д. не е полагала нужните грижи и не е осигурявала винаги такива чрез трети лица. Изложени са съображения, че при липса на уточнение в договора трябва да бъде прието, че С. Х. Д. и Й. Х. Д. са поели задължението да осъществяват цялостни грижи за домакинството, храната, облеклото, евентуалното лечение и всичко необходимо, съобразно начина на живот на Х. С. Х. и Д. А. Х.. Изпълнението се е дължало съобразно конкретните нужди и не е могло да бъде натрапвано чрез изискване за промяна на начина на живот и обичайните навици на ответниците по касацията. За точното изпълнение да договора не е било необходимо страните по него да живеят в едно домакинство, а е достатъчно прехвърлителите да са получили адекватни за нуждите си грижи и издръжка. Съставът на Апелативен съд В. е приел, че прехвърлителите са получили такива грижи и издръжка, но не от касаторите, а от сина си А. Х. С., който освен морални задължения към тях е бил длъжник по друг договор за издръжка и гледане. Според въззивният съд това не освобождава касаторите от задълженията им по договора, чието разваляне е поискано, доколкото те не са предоставили никаква насрещна престация срещу прехвърления им по него имот. Посочено е, че договорът е възмезден и се сключва с оглед на личността на приобретателите като те дължат осигуряване на материални грижи за прехвърлителите, а също така и запазване на добрите отношения с тях. Действително не е могло грижите да бъдат натрапвани на прехвърлителите, но в случая се отнасяло до липса на адекватна престация по договора или по-скоро до пълна липса на такава. В случай на изпадане на кредиторите в забава, се дължало трансформиране на грижите в паричен еквивалент, макар че такава забава не била установена. Макар и договорът да включвал морално-етични елементи водещ бил интересът на кредитора да получи необходимите средства и фактическо обгрижване от хора, на които има доверие и в обема по договора, което в конкретния случай не е доказано да е било осъществено. При това единичните случаи на подпомагане на прехвърлителите от внучките и семействата им не представлявали точно изпълнение по договора от страна на приобретателите.
Във връзка с така посочените мотиви на състава на Апелативен съд В. касаторите са поискали допускане на касационно обжалване на решението по посочените в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материално правни въпроси за това налице ли е изпълнение на задълженията към прехвърлителите ако длъжникът по договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е подпомаган от друг наследник на прехвърлителите, с който заедно са полагали грижи за тях, но който не е страна по алеаторния договор и за да е налице пълно изпълнение на договора трябва ли другите низходящи на прехвърлителите да са изолирани от него, а също така и за това пълното изпълнение на задължението на приобретателите по договора налага ли те лично да извършват всички действия или може да се счита, че договорът е изпълняван точно, ако част от дължимите се по него грижи и издръжка са предоставяни от трето лице, независимо че това не е било изрично уговорено в него и освобождава ли се длъжникът по договора от отговорност ако кредиторът е приел изпълнението от третото лице, което не е страна по алеаторния договор. По отношение на двата въпроса се твърди, че са разрешени от въззивният съд в противоречие с т. 4 от ТР № 30/17.06.1981 година на ОСГК на ВКС, поради което е налице посоченото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване, като по отношение на първия въпрос се твърди и противоречие с решение № 203/22.10.2014 година, постановено по гр. д. № 1376/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Ако това становище не бъде въприето се иска допускането на касационно обжалване на въззивното решение по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. При това се сочи, че по отношение на първия въпрос въззивното решение е в противоречие с решение № 1165/21.11.2008 година, постановено по гр. д. № 4456/2007 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решетие № 1173/04.12.2008 година, постановено по гр. д. № 3686/2007 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а по втория и с решение № 209/18.03.2005 година, постановено по гр. д. № 379/2004 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.
Съставът на Върховния касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по посочените по-горе материално правни въпроси. По отношение на тях обжалваното решение е съобразено с установената съдебна практика, че приобретателите не са задължени да извършват всички действия по предоставяне на дължимата се издръжка и грижи лично, а могат да направят това и чрез трето лице, което не е страна по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, включително и такова имащо качеството на наследник на прехвърлителите. Това е възможно както в случаите, когато в договора фигурира изрична уговорка в този смисъл, така и при липсата на такава. Третото лице трябва да извършва действията от името и за сметка на приобретателите по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и това трябва да е известно на приобретателите. Ако последните приемат предложените от третото лице издръжка и грижи приобретателите ще се освободят от задължението си до обема на приетата престация. Обратното, ако неоправдано откажат да приемат предложените от третото лице издръжка и грижи прехвърлителите ще изпаднат в забава и няма да може да ангажират отговорността на приобретателите за неизпълнение на договора. В случаите, когато прехвърлителите получават издръжка и грижи от трето лице, което не е страна по алеаторния договор и не прави това от името и за сметка на приобретателите, то приемането на тези грижи от страна на първите няма да освободи вторите от задължението им. Изключение от това са случаите, когато действията на третото лице, макар и извършени в изпълнение на негово собствено задължение, с оглед на естеството на правоотношението, ще доведат до погасяване на задължението на приобретателите-ТР № 6/15.02.2012 година, постановено по тълк. д. № 6/2011 година на ОСГК на ВКС. С обжалваното решение е прието, че е налице неизпълнение на договора от страна на Й. Х. Д. и С. Х. Д., тъй като макар и трети лица да са предоставяли издръжка и грижи на Х. С. Х. и Д. А. Х., то те не са го правили от името и за сметка на касаторите, поради което приемането им от ответниците по касация не е довело до изпълнение на задълженията на Д. по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Този извод на състава на Апелативен съд В. не е в противоречие с установената съдебна практика, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Това важи и за изводите на въззивния съд, че единичните случаи на подпомагане на прехвърлителите от внучките (низходящи на приобретателите) и семействата им не представляват пълно и точно изпълнение по договора от страна на приобретателите и не са основание за освобождаване от отговорността им за неизпълнение на договора. При това съставът на Апелативен съд В. не е приемал, както се твърди в касационната жалба, че за да е налице пълно и точно изпълнение на задължението на Й. Х. Д. и С. Х. Д. другите близки на Х. С. Х. и Д. А. Х., трябва да бъдат изолирани от грижите за тях. Видно от мотивите на обжалваното решение в същото е прието, че останалите близки на прехвърлителите, а и други трети лица могат да дават издръжка и да полагат грижи за тях, но това не освобождава приобретателите от задълженията им по договора. Те трябва да изпълняват задълженията си така както е уговорено в договора като задължението им не може да отпадне само поради това, че и трети лица предоставят издръжка и грижи на прехвърлителите. В този смисъл предоставените от близките на прехвърлителите грижи и издръжка трябва само да допълват при необходимост предоставените от приобретателите такива, но не и да ги заместят изцяло. Затова неизпълнението на задължението от страна на касаторите не би могло да се оправдае с предоставяните от трети лица издръжка и грижи. В случая съставът на Апелативен съд В. е приел, че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на касаторите, като издръжката и грижите за прехвърлителите са поети от трети лица. Както е посочил и въззивният съд, ако в този случай прехвърлителите необосновано отказват да приемат предложените от приобретателите издръжка и грижи, то те ще изпаднат в забава, но такъв факт не е установен в настоящето производство. Предвид на изложеното приетото от състава на Апелативен съд В. по посочените по-горе два материално правни въпроса не противоречи на установената в тази насока съдебна практика, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въз основа на тях.
Във връзка с посочените по-горе материално правни въпроси е и следващия формулиран от касаторите в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материално правен въпрос, а именно за това при наличието на няколко идентични договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с едни и същи прехвърлители, но с различни приобретатели, пълното изпълнение по някой от тях води ли до неизпълнение на останалите, неограничен ли е обемът, в който могат да се осигурят грижите и издръжката и следва ли приобретателите по различните договори да полагат едновременно идентични грижи към прехвърлителите или е възможно да си разпределят и взаимно да се допълват в грижите си, за да са изправна страна по отделните алеаторни договори. По този въпрос касаторите се позовават на противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, установена с решение № 159/10.08.2015 година, постановено по гр. д. № 4124/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същият е зададен с оглед на обстоятелството, че с предшестващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Х. С. Х. и Д. А. Х. са прехвърлили на сина си А. Х. С. друг недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В цитираното решение на ВКС е посочено, че по въпроса за значението на множество договори за издръжка и гледане, сключени от прехвърлителите с различни лица, съответно изпълнението по тях, за развалянето на един, поради неизпълнение от приобретателите по него да престират грижи и издръжка, не може да се даде еднозначен отговор. Същественото е как е уговорена в различните договори престацията за грижи и издръжка-има ли разпределение на конкретни, дължими от всеки от приобретателите престации, прехвърлителят живее ли в едно домакинство с някой от приобретателите и други. В случая този въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд, тъй като в отговора на исковата молба касаторите не са се позовали на това, че изпълнението на задълженията на А. Х. С. по сключения от него договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане погасява и тяхното задължение по сключения от тях такъв договор. Обратното твърдели са, че те изцяло са поели издръжката и гледането на Х. С. Х. и Д. А. Х.. Затова при липса на надлежно и своевременно въведен довод, че задължението на касаторите се счита погасено с осъщественото от А. Х. С. по сключения от него с прехвърлителите договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане въззивният съд не е бил длъжен да изследва това обстоятелство и да формира мотиви в тази насока, дори и това възражение да е било направено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 131 и чл. 133 от ГПК. С оглед на това така поставения материално правен въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд и въз основа на него не може да се допусне касационно обжалване на атакуваното съдебно решение.
Освен посочените по-горе материално правни въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите поставят още два правни въпроса, а именно допустимо ли е, при неизправен кредитор, приобретателят по договор за издръжка и гледане да трансформира натуралното задължение за грижи в парично такова и при направено възражение за погасяване на правото на иск за разваляне на договора за прехвърляне на издръжка и гледане по давност, кой е правно релевантния период, в който договорът не е бил изпълняван и който следва да се прецени по иска за неговото разваляне. За първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с дадените в решение № 494/16.11.2011 година, постановено по гр. д. № 642/2011 година и решение № 8/26.01.2015 година, постановено по гр. д. № 2754/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. указания. Наистина с тези две решения е прието, че в такъв случай задължението за грижи се погасява, поради невъзможност за изпълнение, а не се трансформира в парично. Съставът на Апелативен съд В. е приел обратното, но това противоречие не е основание да бъде допуснато касационно обжалване на решението му, тъй като мотивът за трансформацията няма решаващ характер, доколкото от една страна е прието, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от страна на касаторите, а от друга, че не е налице забава на прехвърлителите. Затова искът е уважен поради констатираното неизпълнение на задълженията на касаторите, а не поради това, че не са поискали своевременно трансформация на задължението си за полагане на грижи в парично такова. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие с даденото с решение № 239/03.07.2014 година, постановено по гр. д. № 1019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С него е прието, че давността по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне. В случая с исковата молба се твърди пълно неизпълнение на задълженията на касаторите, а и такова е установено по делото. С оглед на това искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД не е погасен по давност за неизпълнението за период от пет години назад, считано от датата на предявяване на иска, като при установено неизпълнение договорът се разваля изцяло независимо, че за част от неизпълнението е изтекла предвидената в закона давност. Поради това в тази си част въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и не трябва да се допуска касационно обжалване на същото.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 50/08.04.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 83/2015 година по подадената от Й. Х. Д. и С. Х. Д. касационна жалба с вх. № 3512/03.06.2015 година и такова не трябва да се допуска, като предвид изхода на спора Й. Х. Д. и С. Х. Д. ще трябва да заплатят на Х. С. Х. и Д. А. Х. сумата от 3100.00 разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50/08.04.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 83/2015 година по подадената от Й. Х. Д. с Е. [ЕГН] и С. Х. Д. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], касационна жалба с вх. № 3512/03.06.2015 година.
ОСЪЖДА Й. Х. Д. с Е. [ЕГН] и С. Х. Д. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], да заплатят на Х. С. Х. с Е. [ЕГН] и Д. А. Х. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 3100.00 разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.