5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. С., 25,03, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1638 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ответника в производството касационна жалба срещу въззивно решение № 249, постановено на 06. 02. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав по въззивно т.д. № 4654 по описа на съда за 2013 г.
По изложени в касационната му жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към жалбата касационни основания, и основания за допускане на касационно обжалване, касаторът – ответник М. Р. Д. обжалва въззивното решение, с което е отменено първоинстанционно такова, постановено от Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявен срещу касатора от Р. И. Ч. иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 471, т. 9 от ГПК и същият е уважен по същество, със законите последици. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен, със законните последици, претендират се разноски. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират процесуалноправни въпроси в четири точки, подържа се наличието на допълнителни критерии за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 от ГПК. Противната страна оспорва жалбата.
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. По отношение на допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, преценена съобразно съвкупно изложените в жалбата и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване, настоящата касационна инстанция намира следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което предявените от касатора искове са отхвърлени в цялост и с решенето си по същество да уважи същите, въззивният съд в решаващите си мотиви е приел, че ответникът – касатор не е посочил конкретна житейска причина, поради която е подписал процесния запис на заповед, не са наведени каквито и да било обстоятелства, при които е подписан същия, а по същество е налице общо оспорване на наличието на каузално правоотношение. В този смисъл, според въззивния съд, в случая въобще липсва и възражение, доколкото общо направеното такова не се основава на твърдения за конкретно осъществени факти. Поради изложеното и въззивният съд е приел в решението си, че при липса на правно релевантно възражение от ответника, за ищеца не е възникнало задължение да доказва каузално правоотношение и неговото съдържание.
Макар и разделен от касатора на четири отделни, с по-голяма степен на детайлизация въпроси, след тяхното смислово обобщаване, от изложените в касационната жалба основания за касационно обжалване и в приложение, основания за допускане на такова, се извлича релевантният по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, процесуалноправен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417, т. 9, предл. първо от ГПК, с предмет установяване съществуването на вземане на ищеца – поемател по запис на заповед, след издадена в негова полза заповед за изпълнение, и подадено срещу същата възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК от издателя по записа на заповед. Същият въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая обаче не са налице твърдяните от касатора допълнителни критерии за селекция на касационната му жалба – тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. С разрешенията, дадени в т. 17 от ТР № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС са преодолени съществувалите преди постановяването му противоречия в практиката и по задължителен за съдилищата начин на така поставения релевантен правен въпрос, включително във всичките му, отделно формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, негови четири подвъпроса е отговорено в смисъл, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
При така изложеното, по делото не се установява да са налице допълнителните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както по т. 1 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК, доколкото практиката, формирана с приложеното към касационната жалба, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение на ВКС № 102 от 25. 07. 2011 г. по т.д. № 672 по описа на Второ т.о. за 2010 г., на което касаторът се позовава, е преодоляна с ТР № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, а решаващите правни изводи на въззивния съд са постановени не в противоречие, а в съответствие с разрешенията в посоченото ТР, така и по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК, доколкото със същото тълкувателно решение е дадено ясно, безпротиворечиво и задължително тълкуване на приложимите в случаите, като процесния, правни норми. Последното изключва изискващата се от допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, от осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и/или, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, от създаването на съдебна практика по прилагането им, или от осъвременяването й, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поради изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на сочените от касатора допълнителни критерии за селектиране на касационната му жалба, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски за касационната инстанция, а ответникът по жалбата не формулира искане за присъждането им.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 249, постановено на 06. 02. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав по т.д. № 4654 по описа на съда за 2013 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: