Определение №211 от 28.4.2017 по ч.пр. дело №425/425 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
[населено място], 28.04.2017

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на трети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 425 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 602/22.12.2016 г. по т.д.№ 437/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата страна, за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 316 / 20.10.2016 год. по т.д.№ 437 / 2016 год. , в частта му с характер на определение, в която са присъдени в полза на същата страна разноски за въззивна инстанция. Жалбоподателят оспорва правилността на отказа на съда да уважи молбата с правно основание чл.247 ГПК, като счита ,че няма произнасяне по молбата му с правно основание чл.248 ГПК, предявена в евентуалност спрямо уважаване молбата по чл.247 ГПК, с искане да се измени определението за присъждане на разноски , с осъждане ответниците да заплатят общата сума от 6 530 лева солидарно. Намира за неправилен извода на съда, че след като договорното задължение на ответниците е възникнало при условия на солидарност, то същата засяга и отговорността им за разноски, с оглед благоприятния за ищеца правен резултат.Позовава се и на изричната клауза на чл.16 от сключения в нотариална форма договор между [фирма], [фирма] и Д. К.. Жалбоподателят обосновава разминаване между материализираната от съда воля в мотивите спрямо тази в диспозитива , извеждайки го от факта , че в мотивите е призната солидарна отговорност на ответниците за задължението им от неустойка за забава, а такава не е призната с диспозитива, досежно отговорността за разноски, която също има обезщетителен характер.
Ответните страни – [фирма] и Д. К. – не са взели становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пловдивски апелативен съд се е произнесъл с изричен диспозитив единствено по молбата с правно основание чл.247 ГПК, която е и предмет на настоящата частна жалба. Доколкото последната съдържа изрично искане за допълване на определението,с произнасяне по молбата с правно основание чл.248 ал.1 ГПК / по която са изложени единствено мотиви, не и диспозитив /,след настоящото произнасяне делото следва да се върне на Пловдивски апелативен съд, за постановяването на определение по същата.
Частната жалба е неоснователна.
За да отхвърли молбата по чл.247 ГПК, съдът е съобразил, че очевидна фактическа грешка е налице в случай на разминаване на материализираната в мотивите, спрямо тази в диспозитива на съдебния акт воля, но досежно една и съща правна последица. Правилен е извода на съда , че такова несъответствие в случая не е налице, тъй като в мотивите не е обоснована солидарна отговорност на ответниците за разноски, каквато в диспозитива на решението, в тази му част с характер на определение, липсва. По реда на чл.247 ГПК страната се домогва до формирането на нов и различен от материализираните в мотивите , правен извод, а именно – че солидарната отговорност на ответниците по отношение на договорното задължение предпоставя солидарна такава по отношение на всички последици от неговото неизпълнение, каквато е и предявяването на вземането по исков път и обусловената от позитивния за кредитора резултат възмездимост на понесените по воденето му разноски.Такъв нов извод е недопустим предмет на производство по поправка на очевидна фактическа грешка.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 602/22.12.2016 г. по т.д.№ 437/2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд, за произнасяне от същия състав по молбата на [фирма] , с правно основание чл.248 ал.1 ГПК, заявена в евентуалност спрямо тази по чл.247 ГПК, с молба вх.№ 8453 / 28.10.2016 год. по т.д.№ 437 2016 година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top