4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
С., 30.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 853/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 205 от 20.ІV.2010 г. по т.д. № 17/ 2010 г. на С. апелативен съд, с което е отменено Решение № 838 от 12.ХІ.2009 г. по т.д. №2097/ 2007 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на Н. Т. П. – от[населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ за сумата 3589 лв. и е постановено друго, с което за тази сума искът е уважен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск, предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 61 ал. 3 ЗПРПМ, което негово възражение неправилно съдът не е възприел. Ж. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за началния момент на погасителния давностен срок за предявяване на иска, по който съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – Р. № 1103/12.ХІІ.2008 г. по гр.д.№ 4850/2008 г. на ВКС, която е в смисъл, че поканата до длъжника няма отношение към падежа и изискуемостта на задължението, от когато тече погасителната давност, а поканата е за поставяне на длъжника в забава, също и Р.№2316/23.V.1980 г. по гр.д.№ 725/1980 г., Р.№6/ 30.І.1971 г. по гр.д.№110/1971 г. на ОСГК и Опр.№106/23.ІІ.2009 г. по т.д.№ 573/2008 г., всички на ВКС. Ж. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за периода, за който е дължимо възнаграждението по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ и за неговия характер – периодично или еднократно е задължението, по които въпроси няма ясна правна уредба, нито съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Н. Т. П. – от[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Обжалваното решение не е допустимо, като постановено по недопустим иск – предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 61 ал. 3 ЗПРПМ. Спорът между страните за възнаграждение по чл. 15 ЗПРПМ, съгласно чл. 61 ал. 4, вр. ал. 1 ЗПРПМ, се решава от Софийския градски съд, като нормата на чл. 61 ал. 4 ЗПРПМ, препраща към ал. 1, предвиждаща компетентния съд, пред който се предявяват исковете и не препраща към ал. 3, в която е предвиден срок за предявяване на иска. Не е налице спор между страните по делото дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ, в който случай, съгласно чл. 61 ал. 3 ЗПРПМ искът следва да се предяви най-късно до една година от узнаване за издаването на патента или свидетелството за регистрация. Правото на изобретателя на възнаграждение по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ съществува през целия период на действие на патентната защита, който период продължава и след изтичане на срока по чл. 61 ал. 3 ЗПРПМ, затова правото на иск не може да се погаси с изтичането на срока по чл. 61 ал. 3 ЗПРПМ. Като е разгледал предявения иск и не е уважил възражението на ответника за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на преклузивен срок, съдът не е разгледал недопустим иск, поради което решението не е недопустимо.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска по чл. 15 ал. 5 ПРПМ в размер на 3589 лв., съдът е изложил, че изобретателят има право на възнаграждение от моментна, в който започва ползването на изобретението, защото възнаграждението зависи от реализираната печалба от ползването. Присъдил е възнаграждение за времето, през което вземането не е погасено по давност с оглед възражението на ответника – от 4.ХІІ.2002 г. (5 г. назад от датата на предявяване на иска 4.ХІІ.2007 г.) до 3.Х.2011 г., когато изтича 20-годишният срок на патента, размера на което е определил съгласно икономическата ефективност и ценността на изобретението, посочени от експертизата, и не е приел възражението на ответника, че са необосновани прогнозираната печалба и икономическият ефект за следващите 4 години поради липса на доказателства, които да изключват възможната бъдеща печалба от използване на изобретението. За да приложи нормата на чл. 86 ЗЗД и да присъди обезщетение за забавено плащане от 5.Х.2007 г., съдът е съобразил датата на поканата – 4.Х.2007 г. (л.12).
С оглед изложеното неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за началния момент на погасителния давностен срок за предявяване на иска. По този въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, изложена и от жалбоподателя, която е в смисъл, че поканата до длъжника няма отношение към падежа и изискуемостта на задължението, от когато тече погасителната давност, а поканата е за поставяне на длъжника в забава, с оглед претенцията за обезщетение за забавено плащане. Въззивният съд е изложил съображенията си за отправената покана именно във връзка с иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, присъдил е исканото обезщетение от датата на поканата 5.Х.2007 г. и не е изложил съображения в твърдения от жалбоподателя смисъл – че изискуемостта на вземането за възнаграждение настъпва след покана.
По изложения от жалбоподателя материалноправен въпрос за периода, за който е дължимо възнаграждението по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ и за неговия характер, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изобретател, който е създал служебно изобретение, съгласно чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ, има право на справедливо възнаграждение, ако такова не е било предвидено в договора, като законът сочи критериите, по които да се определи възнаграждението: печалбата, реализирана от използване на изобретението по време на действието на патента, ценността на изобретението, приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ. Когато така определеното или уговореното с договора възнаграждение е несправедливо с оглед реално получената печалба и ценността на изобретението, в чл. 15 ал. 6 ЗПРПМ е предвидена възможност възнаграждението да се увеличи по искане на изобретателя. Затова въпросът за размера на възнаграждението и за периода, за който може да се присъди (който не би могъл да е по-дълъг от периода на закрила на изобретението), е специфичен за всеки отделен случай, който следва да се реши по конкретното дело с оглед вида на изобретението, в съответствие с фактите по делото и твърденията на страните, при съблюдаване на правилата, съдържащи се в закона, за определяне размера на възнаграждението. Правната уредба за определяне размера на възнаграждението не е неясна, нито може да се приеме, че прилагането й създава затруднения, налице е и съдебна практика по приложението на чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ – Р.от 10.ІV.2003 г. по гр.д.№ 2346/2002 г. на САС, Опр. № 915/3.V.2010 г. по гр.д.№ 452/2010 г. на САС, Опр.№1225/9.VІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 1055/2010 г. на САС и др.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 205 от 20.ІV.2010 г. по гр.д. № 17/ 2010 г. на С. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: