Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
4234_16_opr_288_partage_II_349gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София., 06.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8 март 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4234 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на И. В. Д. срещу въззивно решение № 651 от 16.05.2016 г. по възз.гр.д. № 689 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което по реда на чл.349,ал.1 от ГПК е поставен в дял и собственост на съделителя В. Г. Д. допуснатият до делба жилищен имот – неподеляем апартамент, индивидуализиран подробно във въззивното решение, а В. Г. Д. е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на другите двама съделители парични суми за уравняване на дяловете им.
Насрещните страни В. Г. Д. и Г. В. Д. твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по извършване на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Допуснатият до делба апартамент е неподеляемо жилище, което е придобито по възмезден начин по време на сключен между общия наследодател В. Д. и ответницата В. Д. брак и е бил съпружеска имуществена общност (нататък и с.и.о.), която е прекратена със смъртта на В. Д.. По делото не са ангажирани доказателства ответницата да притежава собствено жилище.
Въззивният съд е приел, че са налице положителните законови предпоставки за поставяне на жилището в дял на В. Д.: жилището е неподеляемо – бивша съпружеска имуществена общност и липса на собствено жилище. По въпроса за съотношението на чл.288,ал.2 и чл.288,ал.3 ГПК (отм.), аналогични на чл.349,ал.1 и чл.349,ал.2 ГПК въззивният съд се е позовал на т. 7 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, с която е прието, че когато съсобствеността възниква от прекратена със смърт съпружеска имуществена общност, се прилага разпоредбата на чл.288,ал.2 ГПК (отм.), която изключва чл.288,ал.3 ГПК (отм.).
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е извършване на делба на жилище чрез възлагането му на преживял съпруг, при условие че към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, същият не упражнява родителски права по отношение на непълнолетен низходящ.
Жалбоподателят твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с т.7 от ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Въпросът не е обуславящ, в случая с.и.о. не е прекратена чрез развод, а със смъртта на единия съпруг. Изискването да бъде предоставено упражняването на родителските права се отнася до бившия съпруг в случаите на прекратяване на с.и.о. с развод. В разглеждания случай е осъществена другата хипотеза, предвидена в закона, а не визираната от жалбоподателя във въпроса – на прекратяване на с.и.о. със смъртта на единия съпруг. Предвидените две хипотези за възлагане в дял на неподеляемо жилище на бивш съпруг са разграничени и изяснени в цитираното жалбоподателя тълкувателно решение. Разрешението на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с приетото в тълкувателното решение.
2. Следва ли претендиращият възлагане на делбено жилище да докаже елементите на фактическия състав на възлагателната си претенция.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а съобразно установената практика – съделителят, който е заявил претенция за възлагане на допуснатия до делба имот – неподеляемо жилище на основание чл.349,ал.1 ГПК е доказал подлежащите на доказване от него положителните предпоставки за уважаване на възлагателната му претенция. Не е следвало да доказва отрицателното условие– че няма друго жилище. А жалбоподателят, въпреки дадената му възможност, не е опровергал твърдението на поискалия възлагане, че няма друго собствено жилище. Разрешението на въззивния съд отново е в съответствие с приетото в т.7 на посоченото тълкувателното решение.
3. Допустимо ли е възлагане на жилище при извършване на делбата, при условие че е налице смесена съсобственост.
Въпросът не е обуславящ, смесената (комбинирана) съсобственост има значение за възлагане по чл.349,ал.2, а не по чл.349,ал.1 ГПК (съгласно приетото в т.8 от цитираното тълкувателно решение). Към това може да се добави и че въззивният съд не е приел, че е налице смесена съсобственост.
В обобщение следва да се отбележи, че въззивното решение не е в противоречие, а в точно съответствие с посоченото тълкувателно решение.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили списък и доказателства за направени разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 651 от 16.05.2016 г. по възз.гр.д. № 689 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.