1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 07.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2623 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Държавен фонд „Земеделие“ против Решение № 74 от 21.06.2016г. по в.т.д.№ 79/2016г. на ОС Силистра, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 380/2014г. на Силистренския РС за отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът Р. В. Д. дължи връщане на отпусната безвъзмездна финансова помощ по договор 19/112/03696/07.10.2009г. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.: сумата 24 446лв. главница, сумата 463лв. обезщетение за забава за периода 16.05.2013г.-22.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнението въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 1371/2013г. на РС Силистра.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК с позоваване на решението по гр.д.№ 817/2014г. на ОС Плевен /копие от което не е представено/, в което било прието, че неизпълнението по сключения договор от гледна точка на заложеното в бизнес плана увеличение на стопанството на ищцата не е незначително. Без да се поставя въпрос се посочва, че обжалваното решение му противоречи, тъй като съставът ОС Силистра приел, че неточното изпълнение с по-малко от пет декара трайно насаждение не сочи на съществено неизпълнение на договора от ответника и не е налице интерес на кредитора от развалянето му.
При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК /обоснована с отсъствието на изрична нормативна уредба и отстраняване на съществуващите непълноти и неясноти в правната уредба с цел усъвършенстване на правото/ се иска допускане на обжалването по въпроса: Следва ли неизпълнението на изискването за увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум три икономически единици да обуславя незначителност с оглед интересите на кредитора и да не се приема като основание за разваляне на договора.
От насрещната страна Р. В. Д. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащане на разноските за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила, че искането на ищеца за връщане на предоставена на ответника финансова помощ се основава на правото му на разваляне поради неизпълнение на задължението на бенефициента по т.4.4б от договор № 19/112/03696/07.10.2009г. – фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, ведно със законната лихва към него, когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с три икономически единици към периода на проверката на бизнес плана, съответна на разпоредбата на чл.8,ал.1,т.2 от Наредба № 9 от 03.08.2008г. /в приложимата редакция/. Констатирала е, че ищецът е твърдял, че при извършената през месец ноември 2012г. проверка от служител на ДФ „Земеделие”, е установена липса на растеж и намаляване с 1.53 икономически единици. Чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение е обсъдено, че икономическа единица по смисъла на т.4 от § 1 от ДР на Наредба № 9 е коефициент, който се получава, като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата равностойност на 1200 евро; една икономическа единица е равна на левовата равностойност на 1 200евро, а “икономически размер на стопанството” по смисъла на т.3, е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Посочено е, че в приложение 5 на наредбата се съдържа таблицата за изчисляване на икономическия размер на стопанството според конкретно определен показател за различните видове земеделски култури, както и, че съобразно посочената методология в наредбата, вещите лица са изчислили нарастването на стопанството на ответника в ИЕ. Обсъдено е, че според всички данни, преценени в различен вариант и към различен период, включително и според данните от контролните листи и приложенията към тях, вещите лица са установили, че нарастването е с повече от 3 ИЕ.
Въззивната инстанция е акцентирала на констатацията си, че неизпълнение на задълженията по чл.4.4.а. от договора /съгласно която фондът отказва извършване на второ плащане и изисква възстановяване на полученото първо плащане, когато ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени в бизнес плана, или ги е изпълнил неточно/ относно засяване на ново трайно насаждение от арония с площ от 10 000 дка, при твърдяно установено засаждане върху 5 000 дка, не е посочено от ищеца в исковата молба като основание за развалянето му; че като основание, от което произтича вземането, в заявлението за издаване на заповедта фондът се е основал само на текста на чл.4.4 б. б. От това е извела, че неизпълнението на задължението по чл.4.4.а. не може да бъде въведено в исковото производство, следващо заповедното като негово продължение, поради което не се дължи произнасяне по заявените във въззивната жалба доводи за неспазени размери на засяване на площи от ново растение арония. Изложено е, че и самите доводи са неоснователни, тъй като изводите на първонстанционния съд за незначителност на неизпълнената част, водеща до недопустимост на развалянето, съгласно чл.87,ал.4 ЗЗД, са правилни при безспорно установено съществено развитие на земеделското стопанство и ползване на отпуснатата финансова помощ по предназначение.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по тълкуването на чл.4.4.а. от процесния договор относно задължението за засяване на нови площи във връзка с поддържаното в изложението неизпълнение относно засаждане на пет декара ново трайно насаждение, на първо място поради това, че правен въпрос по отношение на него не е поставен. Извън това, въззивната инстанция е мотивирала, че такова основание за съществуване на вземане за връщане на помощта не е посочено в заявлението за издаване на заповедта и съответно не е заявено като основание за разваляне на договора в исковата молба. При формулиране на тезата си във връзка с твърдението за неизпълнение на задължението за засяване на нови площи арония, касаторът не държи сметка, че даденото в т.11.б. от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение е, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415,ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Въпросът относно изискването за увеличаване на икономическия размер на стопанството не е правен, а фактологично обусловен, което е първата причина за недопускане на касационното обжалване по него. На второ място, искът е отхвърлен не по съображения, основани на разпоредбата на чл.87,ал.4 ЗЗД, а на база констатациите в приетите по делото експерти за установен ръст на икономическия размер на стопанството с повече от изискуемите три икономически единици. С това е обоснован изводът, че отсъства неизпълнение на задълженията по чл. 4.4.б от договора.
При непосочване на обща предпоставка за допускане на обжалването безпредметно е обсъждането на посочените допълнителни основания.
Поради отсъствие на надлежно формулиран въпрос с характеристиката на правен, очертана в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, ведно с надлежно въведена и допълнителна предпоставка, касационното обжалване не може да бъде допуснато. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски с договора за правна защита и съдействие от 03.10.2016г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение – сумата 1 600лв. в брой.
Поради изложеното ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 74 от 21.06.2016г. по в.т.д.№ 79/2016г. на ОС Силистра.
Осъжда ДФ Земеделие да заплати на Р. В. Д. сумата 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: