5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 211/07.04.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3845 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 611/ 16.05.2019 г. по гр.д. № 241/ 2019 г. в частта, с която Варненски окръжен съд, след съответно изменение на решение № 3193/ 05.07.2018 г. по гр.д. № 8676/ 2017 г. на Варненски районен съд по молбата на Й. Т. Д. срещу Х. П. Щ. по чл. 127, ал. 2 СК:
· е определил месечна издръжка на детето Р. Х. Щ. за сумата 250.00 лв., считано от 26.06.2017 г. и същата месечна издръжка за периода 12.10.2016 г – 25.06.2017 г. или общата сума 2 366.67 лв., намирайки за неоснователна въззивната жалба на Х. Щ. с искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която издръжка е определена над сумата 200.00 лв. до сумата 250.00 лв. месечно и
· е определен следният режим на лични отношения на бащата Х. Щ., като му е дадена възможност да вижда детето, както следва: 1) до навършване на 3-годишна възраст на детето – всяка първа събота от месеца от 09.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – Варна или на обществено място в присъствието на майката Й. Д. и на социален работник; 2) от 3 до 4 годишна възраст на детето – всяка първа събота от месеца от 09.00 ч. до 12.00 ч. в сградата на ДСП – Варна или на обществено място в присъствието на социален работник; 3) от 4 до 6 годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., като бащата взема детето от дома на майката и го връща там и 4) след 6-годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. в събота с приспиване до 18.00 ч. в неделя и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там, както и всякога извън този режим по взаимно съгласие на родителите и в интерес на детето.
Решението се обжалва от Х. П. Щ. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по материално-правния въпрос: Следва ли при разглеждане на спора по чл. 127, ал. 2 СК засилената защита и произтичащото от закона служебно начало в дейността на съда да се разпростре и върху останалите деца на страните по делото, независимо от това дали са техни общи деца, като се отчете вероятността да бъдат накърнени и техните интереси с присъждания размер на издръжката? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението, а допускането на касационния контрол по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът обосновава и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол с довода, че очевидно неправилно е решението, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК издръжката на детето е определена в размера над сумата 200.00 лв. до сумата 250.00 лв. месечно, въпреки че единствените доходи на задължения родител са в размер под средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение. Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с т. I. 2 от ППлВС № 1/ 12.11.1974 г. и установената след него практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, изискваща в производството по чл. 127, ал. 2 СК задължителното изслушване на родителите (цитира множество решения на Върховния касационен съд). Той твърди, че решението противоречи с проведеното нормативно и казуално тълкуване, доколкото е направил искане да бъде изслушан от въззивния съд, но в последното открито съдебно заседание не е успял да се яви поради непредвидено обстоятелство, което не е успял да преодолее – раждането на четвъртото му дете. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта по определения личен режим на отношения извежда с довода, че въззивният съд не е съобразил цитирани други решения на Върховния касационен съд, изискваща присъствието на майката, само ако бащата представлява заплаха за детето. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по касация Й. Т. Д. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (налице е изключение по чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК), подадена от легитимирана страна (касатор е ответникът по молбата по чл. 127, ал. 2 СК, чиято въззивна жалба е счетена неоснователна), подадена в срока по чл. 283 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
Решавайки спора по чл. 127, ал. 2 СК между родителите на малолетното дете Р. Х. Щ., [дата на раждане] , които не са съпрузи и не живеят заедно, въззивният съд е съобразил: 1) предмета на произнасяне, ограничен от въззивната жалба на бащата Х. Щ. – за сумата 200.00 лв. месечна издръжка, а не определената с първоинстанционното решение сума от 250.00 лв. месечно, включително за периода преди завеждането на иска и 2) липсата на спор между страните за това, че детето Р. се нуждае от 350.00 лв. месечно – спорът пред въззивната инстанция е бил за възможностите на двамата родителите и материалното им състояние, за да я осигурят.
Въззивният съд е отчел, че от раждането си детето Р. Щ. живее с майка си Й. Д., която полага ежедневните грижи по нейното отглеждане и възпитание. Бащата Х. Щ. живее със семейството си – съпруга и двете други негови малолетни деца. Обсъждайки възможностите и материалното състояние на бащата, въззивният съд е отчел неговото средно брутно трудово възнаграждение: за периода м. 09.2016 г. – м. 08.2017 г. – 1 230.00 лв., за периода м.09.2017 г. – м.10.2017 г. – 683.50 лв. и към 21.11.2017 г. – 426.09 лв. Наред с тези доходи, въззивният съд е съобразил също, че бащата Х. Щ. е едноличен собственик на капитала на „Хелиа“ ЕООД, „Екстрим – 06“ ЕООД, „Дисман“ ЕООД и „Теа-6“; съдружник в „Г-Пет“ ООД, „А. и сие 2004“ ООД, „Дис-Трейдинг“ ООД, акционер в „Хайнип Логистик“ АД и акционер и член на съвета на директорите на „Екотур“ АД. Установил е значителен паричен ресурс, макар и изразен в неразпределена печалба в част от тези дружества, възлизащ на стотици хиляди и милиони левове, както и декларираното от Х. Щ., че той и/или неговата съпруга притежават дружествени дялове на обща стойност 1 006 320.00 лв. Въззивният съд е отчел и други притежавани от бащата активи. Той е собственик/ съсобственик на вила и земеделски земи от 7 550 кв.м. в [населено място], Бургаска област, нива от 5 100 кв.м. в [населено място], Софийска област и апартамент от 55.91 кв.м. в П.. Титуляр е на вещно право на ползване на други два апартамента в П., жилищна сграда-близнак в [населено място], [улица] на апартамент на две нива (мезонет) в [населено място], ул. Т.“ № 10. Наред със събраните доказателства за това, че съпругата на Х. Щ. не работи, а получава обезщетение от НОИ за отглеждане на детето от техния брак П., [дата на раждане] , въззивният съд е съобразил и имотното състояние на Щ.. Тя е собственик на апартамент в [населено място],[жк], поземлен имот от 2 468.00 кв.м. в [населено място], Л. област и лек автомобил БМВ, година на производство 2001.
Въззивният съд е съобразил също, че Х. Щ. има общо четири деца, а неговите възможности да покрива материалните нужди на децата си следват и от други установени по делото обстоятелства. Доказано е, че само той поема годишните такси за обучението на най-голямото си дете Теа. За учебната 2016/ 2017 г. е платил сума не по-малка от 2 400 евро, платеното за учебната 2017/ 2018 г. е за сумата 2 450 евро, а за 2018/ 2019 г. – 2 510 евро. На тази своя дъщеря Х. Щ. е дарил апартамента на две нива (мезонета) в [населено място], [улица].
Въззивният съд е съобразил, че съгласно чл. 143 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условията за живот, необходими за развитието на детето. Достигнал е до извода, че дължимата от бащата месечна издръжка на неговото дете Р. с оглед установените негови възможности и материално състояние следва да определи в размера от 250.00 лв., като участието на майката до необходимите за детето Р. месечно 350.00 лв. е в размер на 100.00 лв.
При тези мотиви на въззивния съд обуславящ за обжалваното решение е повдигнатият от касатора материално-правен въпрос, следва ли при разглеждане на спора по чл. 127, ал. 2 СК засилената защита и произтичащото от закона служебно начало в дейността на съда да се разпростре и върху останалите деца на страните по делото, независимо от това дали са техни общи деца, като се отчете вероятността да бъдат накърнени и техните интереси с присъждания размер на издръжката. По него обаче е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 143 СК еднозначно изисква от съда по чл. 127, ал. 2 СК при определяне на дължимата издръжка да съобрази интересите на всички деца на родителя, който следва да я заплаща, а не само интереса на детето, причината за поставения за решаване спор между неговите родители. Това изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По повдигнатия въпрос е изключено е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението на въззивния съд не противоречи, а съответства на практиката на ВКС. При определяне на издръжката на детето Р. въззивният съд е отчел и (материалните) интереси на останалите три деца на Х. Щ., включително недопускайки бащата неравностойно да ги третира чрез извършената съпоставка на предоставяните от него материални облаги на дъщерята Теа спрямо дължимото към дъщерята Р..
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК решението по чл. 127, ал. 2 СК, в което съдът е определил възможностите и материалното състояние на родителя, задължен да заплаща издръжка, не само според неговите месечни доходи, а според всички негови, а и на съпругата му активи, притежанието на които по делото е било установено. Точно такова е обжалваното решение, а това изключва и това основание за допускане на касационния контрол.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на онази част от решението, с което въззивният съд по спора по чл. 127, ал. 2 СК е определил режим на лични отношения на бащата с детето Р.. Това е така, защото интересът от касационно обжалване, а с това – и обусловеността на повдигнатите въпроси за задължителното изслушване на родителите в производството по чл. 127, ал. 2 СК и за съобразяването на обстоятелството, дали родителят представлява заплаха за детето си, касаторът поставя в зависимост от касационното оплакване за определяне на режима на неговите контакти с дъщеря му Р. в присъствието на майката Й. Д.. В обжалваното решение такъв режим е определен само до навършването на 3-годишна възраст на детето. Детето Р., родено на 12.10.2016 г., е навършило 3-годишна възраст на 12.10.2019 г. Следователно така определеният режим с въззивното решение вече е неактуален (не подлежи на изпълнение), а това изключва общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатите от касатора въпроси.
Въпреки изхода на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователна. Липсват доказателства той да е сторил такива пред ВКС.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 611/ 16.05.2019 г. по гр.д. № 241/ 2019 г. на Варненски окръжен съд в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.