О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 20.04.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1124/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат И като процесуален представител на Г. Ч. А. срещу решение № 1* от 12.08.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 456/2008 г., с което е обезсилено решението на Софийски градски съд от 24.03.2003 г. , постановено по гр.д. №2952/01 по описа на съда с което искът на П. И. А. и Г. Ч. А. предявен срещу Б. с. п. за нищожност на решение от 26.02.2001 г. по ф.д. № 572/1990 г. на СГС, ФО, 1 ви състав е отхвърлен, а производството за установяване недопустимост на същото решение и по иска по чл.431 ал.2 ГПК/отм./ е прекратено, както е и обезсилено решението на същия съд по същото дело от 11.11.2005 г. за допълване на първото решение. В жалбата пред ВКС се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване като счита същото за недопустимо , а по същество жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд преди това с резолюция от 16.07.2008 г. е оставил без движение производството за привеждане в съответствие на петитума на исковата молба с изложените обстоятелствената част факти. В изпълнение на така дадените указания жалбоподателите по въззивната жалба Г. Ч. А. и П. И. А. уточняват, че претендират да бъде установено , че вписаните с атакуваното решение от 26.02.2001 г. по ф.д. № 572/90 на СГС обстоятелства: нов персонален състав на ИБ на БСДП и нов председател и зам. председател са несъществуващи, тъй като не са възникнали валидно. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба не се поддържа, че проведеният 43 конгрес на БСДП , респ. взетите на него решения не са съществували към датата на постановяване на регистърното решение и последните не са признати впоследствие за нищожни , поради което липсва привеждане в съответствие на петитума на исковата молба с изложените в обстоятелствената част факти. Това е така, тъй като, както в първоначалната ИМ , така и в последствие в хода на процеса ищците поддържат, че е проведен 43 извънреден конгрес на БСДП и на него са взети решенията , предмет на вписването с атакуваното съдебно решение , постановено по реда на чл.490 ал.2 ГПК/отм./, като навеждат доводи за незаконосъобразност в процедурата по вземане на решения. При това положение, въззивният съд е счел, че жалбоподателите-ищци по така предявените искови не са отстранили недостатъците на ИМ, тъй като едновременно твърдят съществуването на вписаните обстоятелства, макар и при проведена порочна процедура, а от друго твърдят, че същите са несъществуващи, което е пречка за произнасяне по същество на спора и е постановил обжалваното решение, с което е обезсилил първоинстанционното решение по същество на спора и е прекратил производството по иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа , че правният въпрос от значение за спора е: кога е налице несъществуване на вписани обстоятелства и че този въпрос е решаван различно от съдилищата-сочи решения на ВКС по конретни дела постановени в периода преди влизане в сила на ГПК: 01.03.2008 г. и следователно непопадащи в категорията – практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, съгласно ТР №1 от 19.02. 2010 на ОСГТК, поради което и съдът намира, че се поддържат основанията по т.2- противоречива практика на съдилищата и т.3 правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По отношение на така наведените и поддържани основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира за установено следното:
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, за да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел липсата на отстраняване нередовностите на исковата молба, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба не се поддържа, че проведеният 43 конгрес на БСДП , респ. взетите на него решения не са съществували към датата на постановяване на регистърното решение и последните не са признати впоследствие за нищожни, а в същото време ищците претендират да бъде установено, че тези обстоятелства не съществуват, поради което са вписани несъществуващи обстоятелства. Ето защо следва, да се приеме, че в случая наведения от касатора правен въпрос : кога е налице несъществуване на вписани обстоятелства е от значение за спора, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
По този въпрос обаче има задължителна практика на ВКС от категорията на чл.280 ал.1 , т.1 от ГПК- ТР №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. Д. №1/2002 г., което автоматично изключва наличието на посочените от касатора хипотези за допускане на касационно обжалване : чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК . В цитираното тълкувателно решение ОСГК е приело, че несъществуващо обстоятелство е липсващо т.е. невзето решение , което подлежи на вписване, респ. на такова признато по исков ред за нищожно. При това положение въззивният съд в съответствие с цитираното ТР е приел, че жалбоподателите-ищци с допълнителната молба не са отстранили порока на исковата молба изразяващ се в несъответствие между обстоятелствената част на същата, в която се твърди проведен конгрес и взети решения и петитума, с който се претендира установяване вписването именно като несъществуващи обстоятелства на същите тези обстоятелства.
При извършване на процесуални действия по отстраняване нередовностите на ИМ въззивният съд е действал, съгласно т.4 от ТР№1 от 17.01.2001 г. на ВКС .
С оглед изложеното не налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК- с обжалвания акт, въззивната инстанция се е произнесла по правен въпрос от значение за спора, като същият е решен съобразно практиката на ВКС,поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 12.087.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 456/2008 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: