7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 01.04. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2270 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Фючър Енерджи“ООД/н, [населено място] срещу Решение № 100 от 20.03.2019г. по в.т.д.№ 578/2018г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението по т.д.№ 222/2016г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.49 ЗЗД, предявен срещу „Електроразпределение ЮГ“ЕАД /с предходно фирмено наименование „ЕВН България Електрозапределение“ЕАД/ за сумата 46 955.32лв., претендирана като обезщетение за вреди, съставляващи заплатени от ищеца в качеството му на координатор на стандартна балансираща група на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД суми за небаланси за м. декември 2015г. поради твърдяно неправомерно поведение на ответника в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа и на собственик на измервателни системи, изразяващо се в непосочване на характера на предоставените на ищеца, на основание чл.89,ал.4 във вр. с ал.2 от Правилата за търговия с ел.енергия стойности, като заместващи такива, за периода м.декември 2015г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на иска със законните последици. Оспорва се законосъобразността на извода, че изискването за изпращане на информация от страна на оператора на електроразпределителната мрежа – ответното дружество е свързано единствено със създаване на възможност за проверка на направените от ищеца като координатор на балансираща група изчисления, а не и с цел определяне на размера на заявеното количество ел.енергия. Поддържа се довод за отсъствие на цялостна преценка от въззивната инстанция на събрания доказателствен материал. Изразява се несъгласие с правния извод, че по делото не е установена причинно следствената връзка между неправомерното поведение на ответника и причинената на ищеца вреда. Касаторът счита за неправилен и изводът, че изчисляването и разпределянето на разходите за небаланси се извършва между участниците в балансиращата група с координатор „Фючър Енерджи“.
В изложението чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:1/Данните за измерените количества ел.енергия, подавани от собствениците на измервателни системи /в случая „Електроразпределение ЮГ“/ към координатора на балансираща група /в случая „Фючър Енерджи“/, съгласно чл.89,ал.7 от ПТТЕ, само за извършването на проверка на направените от независимия преносен оператор изчисления ли служат или и за изготвянето на прогнозните графици от страна на координатора на балансираща група.
2/В съответствие с предвиденото в чл.89,ал.1 от ПТЕЕ задължение за собствениците на измервателни системи да подават на координатора на балансиращата група измерените стойности по обекти на членовете на балансиращата група, следва ли използването на данните за измерените количества ел.енергия от страна на координатора на балансиращата група да бъде ограничено единствено за целите на извършване на проверка на направените от независимия преносен оператор изчисления, като се има предвид разширеното приложно поле на чл.85 ПТЕЕ.
Касаторът посочва, че произнасянето по тези въпроси е свързано с правилното тълкуване на закона и в частност на разпоредбите на чл.85 и чл.89,ал.7 от ПТЕЕ. Счита, че тълкуването ще доведе до отстраняване на неяснотата и до изясняване на точния смисъл на установените в чл.85 и чл.89,ал.7 ПТЕЕ цели за използване на подаваните данни от собствениците на измервателни системи, в частност дали тези данни се предават на координатора на балансиращата група за целите на изготвяне и изпращане на прогнозни графици към „Електроенергийния системен оператор“ЕАД.
В писмен отговор насрещната страна „Електроразпределение Юг“ЕАД, [населено място] наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди извода на първоинстанционния съд въззивната инстанция е съобразила изложените в исковата молба факти и обстоятелства: В качеството си на търговец на електрическа енергия и координатор на стандартна балансираща група ищецът сключвал договори за продажба на електроенергия на крайни клиенти на свободния електроенергиен пазар. В качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа и като собственик на измервателни системи, ответникът следвало на основание чл. 89, ал. 1 от ПТЕЕ да валидира, обработва и съхранява в база данни данните с измерени стойности от почасовото потребление на електрическа енергия от крайните клиенти на ищеца. Съгласно чл. 89, ал. 7 от ПТЕЕ ответникът бил задължен да предоставя на ищеца ежеседмично почасови данни за измерената електрическа енергия за снабдяване на крайните клиенти от свободния електроенергиен пазар и въз основа на тези данни Фючър Енерджи изготвяло прогнозите си за потреблението на електрическа енергия от клиентите си за следващия седмичен период на снабдяване; тези прогнози се използвали за създаване на графици за доставка, които се подавали от ищеца към „ЕСО“ ЕАД и въз основа на тях се извършвали реалните доставки на количествата ел. енергия към крайните клиенти. Съгласно чл. 89, ал. 4 от ПТЕЕ с изтичането на всеки месечен период ответникът следвало да изпраща на ищеца и обобщена справка за данните от измерването на потреблението на крайните клиенти за съответния месец. Получените от ищеца обобщени данни за м. декемри на 2015г. драстично се разминавали с предоставените седмични данни за някои от клиентите, което довело до заблуждение на ищеца при подготовката на прогнозните графици за снабдяване на клиентите, а направените въз основа на неверно предоставените данни прогнози предизвикали небаланси в стабдяването на съответните клиенти. Ищецът заплатил небаланс за недостиг за м. декември на 2015г. на Енергийния системен оператор ЕАД в размер на 46 955.32 лв., в което според него се състои размерът на причинената неправомерно вреда на дружеството. Ищецът е поддържал, че плащането не би станало факт, т.е. небаланси не биха възникнали ако ответникът бе посочил в справките си, че данните за някои от клиентите не са на база реално измерване, а заместващи – такива по чл. 89, ал. 5 от ПТЕЕ – изчислени на база предишни периоди на сетълмент или по начин уточнен в договора за достъп до разпределителната/преносната мрежа на търговския участник. Твърдял е, че чрез предоставянето на заместващи данни, но без да посочи че са такива, ответникът заблудил ищеца при изготвяне на прогнозите; съставените от Фючър Енерджи прогнози за потреблението на клиентите му се оказали значително по-неточни и били реализирани значително по-високи неаланси именно поради заблуждаващите данни на ЕВН България електроразпределение от седмичните справки.
Въззивната инстанция е анализирала приложимата нормативна уредба: Чл. 87, ал.1 от ПТЕЕ съгласно която собствениците на измервателните системи съхраняват и предоставят сумирани и почасови измерени стойности от електромерите по чл. 86, ал. 1 на количествата активна електрическа енергия, доставена/консумирана до/от обектите на търговски участници за всеки период на сетълмент; Регламентацията на 89, ал.1 от ПТЕЕ, предвиждаща, че всеки собственик на измервателна система носи отговорност за отчитането на всички измерени стойности съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правилата за търговия с електрическа енергия; Предвиденото в ал.2 на чл.89 ПТЕЕ задължение за валидиране, обработване и съхраняване на тези стойности в база данни с измерени стойности и такова за изпращане на сумираните и почасови данни на независимия преносен оператор за дните от понеделник до неделя включително на предходната календарна седмица и предвиденото в ал.4 задължение за изпращане на сумирани месечни данни.
Анализирано е, че съгласно ал. 7 на чл. 89 от ПТЕЕ, освен на независимия преносен оператор данни се предоставят и на координаторите на балансиращи групи за измерените стойности по обекти за всеки пряк и непряк член на балансиращата група в сроковете по ал. 2 и 4, и че с ал.5 на чл. 89 са определени и задълженията на собственика на измервателна система в случаите, при които липсват почасови данни от отделните системи – с оглед спазване на сроковете за предоставяне на информация на независимия преносен оператор, собственикът на измервателните системи може да използва заместващи стойности съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, изчислени на база предишни периоди на сетълмент или по начин уточнен в договора за достъп до разпределителната/преносната мрежа на търговския участник; при липса на заместващи стойности от страна на собственика на измервателните системи независимият преносен оператор прилага служебна стойност „0“ за съответните липсващи почасови данни.
При тълкуването на тези разпоредби съставът на апелативния съд е приел, че по принцип изпращаните данни следва да съдържат информация за реалното почасово потребление на лицето, за което се отнасят в посочения в чл. 89, ал.2 от ПТЕЕ период, но същевременно законодателят е предвидил възможност, че такава информация може да не се съдържа в тази измервателна система, поради което е допустимо да се изпраща и заместваща такава. Мотивиран е извод, че при отсъствие на информация за реално потребление, адресатът на данните трябва да е информиран, че изпратените такива са заместващ.
Счетено е обаче, че отсъствието на такава информация в конкретния случай не може да бъде действителната причина за извършено от ищеца плащане на небаланси. Изложените съображения са основани на тълкуването на разпоредбата на чл.85 ПТЕЕ и чл.89 ПТЕЕ и на определението за сетълмент в §1, т.53 от ДР на ЗЕ. Обоснован извод, че данните за измереното количество енергия са предназначени и ползват независимия преносен оператор, съответно основното задължение на собственика за изпращане на информация на оператора на енергийната система е във връзка с изчисляване на небаланси и сетълмента на балансиращите групи, а не за създаване на условия координатора на такава група да изготвя заявките си към преносния оператор с цел да избягва възникването на небаланси. Счетено е, че изискването за изпращане на информация и до координатора е свързано единствено със създаване възможност за проверка на направените от оператора изчисления, а не с цел определяне размера на заявеното количество ел. енергия.
Като самостоятелен аргумент за неоснователност на иска е посочен неустановяването на причинната връзка между твърдяното деяние и причинената щета. Обосновано е, че ищецът не установява дали при информация от ответника, че подадените данни не са реални, а заместващи, прогнозните графици на „Фючър Енерджи” за снабдяване на клиентите му биха били различни. Отчетен е фактът, че ищецът не е осигурил на назначените по делото експерти достъп до методиката за изготвяне на заявките до системния оператор. Отсъствието на такива сведения е преценено като препятстващо възможността за преценка дали при информация, че данните от собственика на изчислителна система са заместващи, заявките на ищеца биха били различни.
Недоказаността на причинната връзка между вредоносното деяние и твърдяното увреждане е обосновано и с констатацията, че представените от ищеца доказателства, касаещи балансирането на енергия, отношенията му с преносния оператор и друг координатор на балансираща група, са непълни или липсващи; че по делото е представен договор по чл. 11, т.8 от ПТЕЕ, но към него липсва методиката за определяне цените за енергиен недостиг, респ. енергиен излишък; че не представен и договорът за участие на ищеца в по- голяма балансираща група, което е пречка да се прецени начина за разпределяне на небаланса в същата и връзката му с твърдяната липса на информация.
Допълнителен аргумент за неоснователност на предявения иск е изведен от разпоредбата на чл. 155, ал.9 от ПТЕЕ, съгласно която изчисляването и разпределянето на разходите за небаланси се извършва съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс между отделните членове на групата определени в договорите по чл. 11, ал.9 от ПТЕЕ. Прието е, че начисленият на координатора небаланс подлежи на разпределение между членовете на балансиращата група, а това изключва извода за наличие на вреди претъпрепин от ищеца от твърдяното плащане.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Поставените в изложението на касатора правни проблеми изискват отговор дали ищецът като координатор на балансираща група може да използва данните, предоставени му на основание чл.89,ал.7 ПТЕЕ от собствениците на измервателни системи за прогнозиране на потреблението на клиентите си.
Въззивната инстанция не е отрекла принципно възможността данните от измерванията да бъдат използвани за прогноза за потреблението на клиентите и изготвянето на прогнозните графици от страна на координатора на балансиращата група. Съставът на апелативния съд е мотивирал, че основното предназначение на данните от измерванията е за проверка на извършения от независимия оператор сетълмент и не е ограничил възможността координаторът на балансиращата група да ползва информацията за изготвяне на прогнозните графици. Ищецът изрично е посочил в исковата молба, че при информация, че данните не са реални, а заместващи, не би претърпял вреди. Следователно, същественият за изхода на спора правен проблем /който касаторът не засяга в изложението си/, е въпросът дали ако при предоставянето на данните, собственикът на измервателната система бе посочил, че измерванията не са реални, а заместващи, координаторът на балансиращата група би изготвил по точни прогнозни графици, съответно това би ограничило или намалило реализирането на небаланси. Отговорът на този въпрос е обусловил изхода на спора. Въззивната инстанция е мотивирала отсъствието на доказана причинна връзка между твърдяното вредоносно деяние и твърдяното увреждане с неустановяване в процеса, че при информация от ответника, че подадените данни не са реални, а заместващи, прогнозните графици на Фючър Енерджи за снабдяване на клиентите му биха били различни.
Касаторът не поставя правни въпроси и във връзка с изложените от въззивната инстанция други самостоятелни аргументи за неоснователност на иска поради неустановяване на причинната връзка между вредоносното деяние и твърдяното увреждане: – във връзка с констатацията, че представените от ищеца доказателства касаещи балансирането на енергия, отношенията му с преносния оператор и друг координатор на балансираща група, са непълни или липсващи; – че по делото не е представена методиката за изготвяне на заявките до системния оператор и за определяне цените за енергиен недостиг, респ. енергиен излишък; – че не представен и договорът за участие на ищеца в по- голяма балансираща група, което е пречка да се прецени начина за разпределяне на небаланса в същата и връзката му с твърдяната липса на информация; по аргумента, изведен от разпоредбата на чл. 155, ал.9 от ПТЕЕ.
Поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващата правна воля на съда, а по значимите, самостоятелни правни аргументи, определящи изхода на делото, въпроси не са формулирани. Съгласно указанията в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, обжалването не може да бъде допуснато без да е посочен правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда значимия за спора и за изхода на делото правен въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания. С оглед на тези постановки, безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, поискано в отговора на касационната жалба, изготвена от юрисконсулт, което следва да се определи в размер на 300лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 100 от 20.03.2019г. по в.т.д.№ 578/2018г. на Пловдивския апелативен съд.
Осъжда „Фючър Енерджи“ООД, [населено място] да заплати на „Електроразпределение Юг“ЕАД, [населено място] сумата 300 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: