ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 212
гр. София, 14.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3846/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]- [населено място] срещу решение № 309 от 12.06.2013 г. по в.т.д. №516/2013 на Пловдивски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 464 от 13.12.2012 г. постановено по т.д. №788/2011г. на СтЗОС, и касаторът е осъден да заплати на [фирма]-София сумите от: 28 682,02 лева-обезщетение за забава в изплащането на сумата от 100 000 лева по договор за заем от 20.07.2006 г., сумата от 3 467,99 лева –на същото основание върху 11 700 лева-главница по анекс № 1/ 19.09.2006 г. към основния договор и съответните съдебни разноски.
Навеждат се доводи и се излагат оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор изразява становище за липсата на предпоставки за допускане на касация и за неоснователност по същество на касационната жалба. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в размер на 2800 лева- платено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното:
Между страните по делото е сключен договор за заем от 20.07.2006 г. , по силата на който ищцовото дружество е отпуснало на ответника-касатор сумата от 100 000 лева срещу задължението на последния да връща сумата на части, с падежи уговорени в самия договор при уговорена възнаградителна лихва. С анекс №1 е договорен и допълнителен заем в размер на 11 700 лева при съответните условия. Страните не спорят по факта на реалното предоставяне на договорените суми от заемодателя на заемополучателя, както и за извършваните частични плащания за погасяване на задължението. Въз основа на констатациите в приетото заключение на вещото лице, относно конкретните дати и размери на извършените плащания и на база уредбата в чл.76 ЗЗД за поредността за погасяване на парични задължения, съдът е приел, че главницата е погасена изцяло, но със сътветната забава в плащанията на дължимите вноски по основния договор и анекса към него, с оглед което е уважил исковете за присъждане на лихви по чл.86 ЗЗД до присъдените размери. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на ответната страна, че процесният договор за заем прикрива договор за съвместна дейност, като е отказал да зачете показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели за това, позовавайки се на забраната за допустимост на свидетелски показания относно опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ-чл.164 т.6 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за задължението на решаващия спора съд да обсъди и вземе впредвид всички доказателства от значение за решаването му и за приложението на чл.165 ал.2 ГПК относно представените и приети по делото нотариален акт и договор за заем в качеството им на начало на писмено доказателство относно симулативния характер на договора за заем, с оглед допустимостта на свидетелски показания в този случай. Твърди се, че по първия въпрос е налице противоречие със задължителна практика на ВКС-посочените решения по реда на чл.290 ГПК, а вторият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК става ясно, че същите не отговарят на тях. Споменатите: нотариален акт № 151 т.ІІ рег.№ 2158, дело №136 от 2006 на нотарииус Д., с рег. № 085 и район на действие РС-Р. и договор за наем от 29.08.2008 г. сключен между ответното дружество и трето за процеса лице [фирма]-гр. София не отговарят на изискванията на чл.165 ал.2 ГПК, за да представляват непълен обратен документ по смисъла на тази законова разпоредба като начало на писмено доказателство, с оглед допустимостта на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ. Това е така, тъй последните, нито материализират изявление на противната страна, нито съдържат такова на неин представител пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението на ответника, че договорът за заем е привиден. Следователно отговорите на така формулираните правни въпроси по никакъв начин не биха довели до изход на спора, различен от този, даден от съда в обжалваното решение.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва правен въпрос, отговорът на който да наложи пререшаването на спора .
Касаторът следва да заплати на ответната страна направените съдебни разноски в размер на 2800 лева-платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 309 от 12.06.2013 г. по в.т.д. №516/2013 на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на [фирма]-София сумата от 2800 лева – съдебни разноски направени в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.