О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 212
София,15.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 149/2010 година
Производството е по чл. 255 ГПК.
В подадена до Председателя на Софийски апелативен съд жалба за бавност Т. Ц. Б. поддържа, че на 22.12.2009 г. е подала частна жалба срещу разпореждане от 03.12.2009 г. по гр.д. № 1902/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за издаване на изпълнителен лист по решение № 1* от м.12.2009 г.(без дата), постановено по същото дело. В молбата се излага, че практически частната жалба е оставена без движение поради поставената от съдията-докладчик резолюция за прилагане на съобщението за връчване на обжалваното разпореждане. Като се изразява съмнение, че частната жалба не се бави случайно, моли за съдействието на председателя на Софийски апелативен съд за незабавното й изпращане по компетентност на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и провери данните по делото, приема следното:
Въведеният със сега действащият ГПК нов институт в Глава ХІХ, който замества жалбата за бавност чрез въвеждането на нова процедура за постигането на цел, присъща и на двата института налага извода, че подадената такава от Т. Ц. Б. следва да се разгледа по реда на чл.255 ГПК като молба за определяне на подходящ срок за извършване на дължимо от съда процесуално действие, което според твърденията на подателката й неоправдано е забавено.
В изложения смисъл същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Администрирането на жалби срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове се предшества от проверка на редовността им, която се извършва от съда, чрез който те се подават. В разглежданият случай съставът на Софийски апелативен съд е процедирал в съответствие със законово разпореденото му задължение, като е изискал от деловодителя да приложи съобщението за връчване на постановеното от него разпореждане, от чието наличие е обусловена преценката за редовността на подадената частна жалба. Доколкото подаването й в законоустановения срок е процесуална предпоставка за нейната допустимост, то настоящият състав приема, че процесуално задължение за съда да администрира подадена чрез него жалба възниква едва при наличие на доказателства за нейната редовност в срочно отношение. При отсъствието на такива, вкл. и към момента на упражняване на правото на молбоподателката и при разпоредената от съда проверка в Бюро призовки следва да се приема, че задължение за администриране на частната жалба на молбоподателката не е възникнало и в този смисъл не е налице дължимо от състава на Софийски апелативен съд процесуално действие, което необосновано да е забавено.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице предпоставките на чл.257, ал.2 ГПК, поради което молбата следва да се отхвърли.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. Ц. Б. за определяне на срок, в който Софийски апелативен съд да администрира частната й жалба срещу разпореждане от 03.12.2009 г. по гр.д. № 1902/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ т.н. жалба за бавност на “К” Е. – гр. С. срещу Определение № 23 от 23.І.2009 г. по ч.гр.д. № 29/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: