О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 17.03.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 209/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по частна жалба на Методи И. М. и Н. Б. М. и двамата от [населено място] чрез адв. И. В. против определение №314/02.12.2013 год. на ВКС, ІІ г.о. състав по гр.д. №7076/20123 год. , с което е оставена без разглеждане касационната им жалба с вх. №85443/18.07.2013 год. срещу въззивно решение от 21.05.2013 год., постановено по гр.д. №7076/2013 год. на ВКС, ІІ г.о. и е прекратено производството по делото.
Частните жалбоподатели считат, че по делото освен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, е предявен и иск с пр.осн. чл.109 ЗС, който е неоценяем, поради което нормата на чл. 280,ал.2 ГПК досежно решението по отношение на този иск е неотносима.
Ответниците по частната жалба З. В. Я. и А. Л. Я., чрез адв. К. ,оспорват частната жалба. Застъпват становище, че данъчната оценка на имота , по отношение на който е предявен иска по чл. 109 ЗС е 1362,25 лв., поради което цената на този иск е под 5000 лв. и решението по него не подлежи на касационно обжалване.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.приема следното:
Частна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.По следните съображения:
Искът по чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост. Съгл. чл. 69,ал.1,т.2 ГПК по искове за собственост, цената на иска е данъчната оценка , а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В случая е представена данъчна оценка като спорната част от имота , чиято защита се търси, възлиза на сумата 1362,24 лв. С оглед на това съставът на ВКС правилно е приел, че решението както по иска с пр. осн. чл. 108 ЗС, така и по иска с пр. осн. чл. 109 ЗС, не подлежи на касационно обжалване на осн. 280,ал.2 ГПК. Видно от данните по делото самите ищци са определили по този начин цената на исковете пред първата инстанция като са внесли държавна такса по двата иска в размер на 100 лв. Последното е в съответствие с разпоредбата на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според който по искова молба със самостоятелни права се събира държавна такса 4% от цената на иска , но не по малко от 50 лв.Тоест ищците са приели, че предявените от тях искове са оценяеми и съобразно с това са внесли и съответната държавна такса .В противен случай / при неоценяем иск/ държавната такса съгл. т.3 от Тарифата е до 80 лв., но не по- малко от 30 лв. В тази връзка следва да се посочи и това, че съгласно чл. 70,ал.1 ГПК цената на иска се определя от ищеца.
С оглед на горното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ СИЛА определение №314/02.12.2013 год. на ВКС, ІІ г.о. състав по гр.д. №7076/20123 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: