О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 02.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2167 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.1, вр. чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], в която се поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.,1 т.1 и т.5 от ГПК за отмяна на определение №1164 от 16.03.2015 г. постановено по в.ч.гр.д.№238/2015 г. на ОС Благоевград, с което на основание чл.423 от ГПК е прието възражение на [фирма] срещу издадена в полза на [фирма] заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
Ответната страна [фирма] навежда доводи, че молбата за отмяна е недопустима, евентуално неоснователна, като претендира присъждане на направени разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Уреденото в разпоредбата на чл.303 и сл. от ГПК производство за отмяна, представлява извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, като съгласно разясненията, дадени в т.2 от ППВС №2 от 29.09.1977 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита.
В процесния случай се претендира отмяна на определение, постановено по реда на разпоредбата на чл.423 от ГПК, съгласно която при наличие на някоя от предвидените в ал. 1, т. 1-4 хипотези, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането /поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника; поради невръчване й лично на длъжника, когато в деня на връчването той не е имал обичайно пребиваване на територията на Република България; поради наличие на особени непредвидени обстоятелства с оглед които длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или да подаде възражението си/, може да подаде възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение. Т.е. в това производство въззивният съд решава само процесуални въпроси, като приемането или неприемането на възражението няма за последица възникване на сила на пресъдено нещо по спора, предмет на заповедното производство.
В този смисъл определението по чл.423 от ГПК не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционния контрол съдебни актове, поради което молбата за отмяна следва се остави без разглеждане.
Предвид изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата – [фирма], сумата от 300 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], за отмяна по реда на чл.303, ал.,1 т.1 и т.5 от ГПК на определение №1164 от 16.03.2015 г. постановено по в.ч.гр.д.№238/2015 г. на ОС Благоевград, с което на основание чл.423 от ГПК е прието възражение на [фирма] срещу издадена в полза на [фирма] заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК] сумата от 300 лв., разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.