О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№212
София, 20.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4348 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6290 от 4.07.2017 г. на М. К. Г. и Н. В. Г. чрез пълномощника им адвокат Л. К. против решение № 199 от 10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 206 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 169 от 30.12.2016 г. по гр.д. № 280/2016 г. на Районен съд-Панагюрище е допусната съдебна делба между П. К. Ч. и Н. К. Ч. и М. К. Г. и Н. В. Г. на поземлен имот с идентификатор 55302.501.1738 с площ от 473 кв.м. в [населено място], [улица], съставляващ УПИ XV-1738 в кв.101 по отменения план на [населено място], при права в съсобствеността: 2/36 ид.ч. за П. К. Ч. и Н. К. Ч. и 16/36 ид.ч. за М. К. Г. и Н. В. Г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55302.501.1738.2.1, жилище на първия етаж от 85 кв.ч., ведно с ? ид.ч. от изба, цялата с площ от 85 кв.м. при права в съсобствеността: 4/36 ид.ч. за П. К. Ч. и Н. К. Ч. и 32/36 ид.ч. за М. К. Г. и Н. В. Г. и на самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.1738.2.2, жилище на втория етаж с площ от 85 кв.м. ведно с ? ид.ч. от изба, цялата с площ от 85 кв.м. при права в съсобствеността: 27/36 ид.ч. за П. К. Ч. и Н. К. Ч. и 9/36 ид.ч. за М. К. Г. и Н. В. Г..
Касаторите се позовават на касационните основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК относно извода на съда за неоснователност на заявеното от тях възражение за придобивна давност на сградата и дворното място.
П. К. Ч. и Н. К. Ч. са подали чрез пълномощника си адвокат Е. Б. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че писмените и гласните доказателства установяват, че съсобствеността е възникнала чрез наследяване на Ц. К. У., починал на 8.01.1982 г. и на сина му К. Ц. У., починал на 12.07.1985 г. и въз основа на извършени правни сделки, като ищците П. и Н. Ч. след сключването на брака им през 1981 г. живеели на друго място, а в процесния имот от сключване на брака им през 1983 г. живеели ответниците М. и Н. Г., съпругата на Ц. У. П. И. У., както и майката на П. Ч. и М. Г. свидетелката Ц. У., а дворното място е обща част съгласно чл.37, ал.2 ЗС. Ищците са посещавали процесния имот два-три пъти месечно, участвали са в поддръжката на сградата, реализирането на ремонт на половината покрив през 2009 г. Ответниците не са установили до възникване на проблеми между страните през пролетта на 2016 г. да са извършили действия, препятстващи и отблъскващи възможността на ищците Ч. да имат достъп до имота /последните са носили храна, вода и са осигурявали отоплението, реализирано с качването на дърва на таванския етаж на свидетелката Ц. У.. От всички свидетелски показания се установява, че отношенията са се влошили във връзка с искането за направа на ремонт на втория етаж през пролетта на 2016 г., което е довело до подаване на жалба до прокуратурата от страна на ответниците Г. и именно от този момент е налице противопоставяне от тяхна страна на правата на ищците и е започнала да тече придобивна давност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите М. К. Г. и Н. В. Г. поставят следните въпроси:
1) съдът изпълнил ли е задължението си по чл.235, ал.2 ГПК да приложи точно закона, като съгласно изисквания на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.
2) може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни
Не за посочени необсъдени доказателства
3) по въпроса за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС и по чл.83 ЗС и след изтичане на срока, предвиден в чл.79 ЗС, в който едно лице е владяло недвижим имот, автоматично ли се придобива правото на собственост или е необходимо позоваване.
4) кога веднъж установено владение е прекъснато, с какви действия и на кои лица и за вида действия, които владелецът следва да извършва, за да се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот
Първият въпрос е обоснован с твърдението, че съдът не е формирал изводи за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС за отделните етажи от къщата и двора. Въпросът е неотносим, тъй като изводите на съда са свързани не с осъществяването на фактическата власт върху всеки от самостоятелните обекти в сградата, а с липсата на действия на ответниците, чрез които да демонстрират завладяването им на ищците преди пролетта на 2016 г., както и с извода, че дворното място е обща част, поради което не може да бъде придобито по давност.
Вторият въпрос е необоснован, тъй като касаторите не посочват конкретни необсъдени от съда доводи или доказателсва по делото.
По третия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 484 от 4.02.2013 г. по гр.д. № 740/2011 г., I г.о. , с което се дава тълкуване, че когато след смъртта на общ наследодател един от съсаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възпрема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години, то такива действия показват промянана намерението за своене и продобиване по давност на владяния имот. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като в случая липсва надстрояване, респ. изграждане на нов самостоятелен обект на собственост от владелеца, което действие да се тълкува като демонстриране на владението и спрямо което да се прецени налице ли е противопоставяне на съсобствениците.
По този въпрос въззивното решение не противоречи и на ТР № 4/2012 г. на ОСГК и на ТР № 1/2012 г. на ОСГК. Самите ответници, вкл. и в касационната жалба твърдят, че живеят в къщата от 1983 г., а след смъртта на К. У. през 1985 г. продължили да я ползват със знанието и съгласието на майката на ищцата и ответницита и на ищцата и нейния съпруг. След като основанието, на което е установена фактическата власт, е съгласие на собственика, респ. съсобственика, то последната обуславя държане на чуждите права и презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана. Извода на въззивния съд, че в тази хипотеза е необходимо демонстриране на промяната в намерението, от който момент започва да тече придобивна давност е в съответствие с практиката на ВКС /при липса на демонстриране на завладяването, което да бъде доведено до знанието на собственика, за да е налице възможност последния да защити правата си, владението е скрито, а при опорочено владение придобивна давност не тече/.
Неотносим към данните по делото е и четвъртия въпрос, тъй като в случая мотивите на съда са свързани не с извод, че владението на ответниците е било прекъснато с действия на ищците, а с извод, че владението е било опорочено, тъй като липсват действия, с които да се отричат правата на ищците и да се демонстрира спрямо тях завладяването на правата им.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на ответниците по касационната жалба направените разноски в размер на по 600.00 лв. за всеки, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. Б..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 206 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА М. К. Г. и Н. В. Г., двамата с адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място]“, [улица], ет.1, адвокат Л. К. да заплатят разноски за настоящото производство на П. К. Ч., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис № 11, адвокат Е. Б. в размер на 600.00 лв. и на Н. К. Ч., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис № 11, адвокат Е. Б. в размер на 600.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: