О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 21.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1365/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищците М. К. А., А. Р. К. и Р. Р. К. чрез процесуалния им представител адвокат А. Г. против въззивно решение на Окръжен съд-Благоевград № 262/13.07.2012 г., постановено по гр. д. № 271/2012 г. в отхвърлителната му част, с която исковете им за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени над сумите от по 30 000 лв. за всеки от ищците и лихвата за забава.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на извода на съда, че пострадалият Р. К. е допринесъл за настъпването на процесната вреда с груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, както и че определените суми за обезщетение са ниски и несъответстват на конкретните измерения на търпените от ищците неимуществени вреди. Счита се, че решението в отхвърлителните части следва да се отмени и постанови друго решение, с което да се присъдят обезщетения до пълния предявен размер от по 100 000 лв. за всеки един от ищците с лихва за забава от датата на трудовата злополука-29.06.2010 г. до окончателното им изплащане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителна съдебна практика по материалноправни въпроси, както следва: 1. Необходимо ли е в хипотези на принос да се изследва във всички случаи пряката причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпването на вредоносния резултат и съществува ли такава връзка, когато не е отстранено всякакво съмнение, че при липса на подобно поведение увреждането нямаше да настъпи; 2. Може ли да се прилага „грубата небрежност” тогава, когато е установено по делото, че работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа; 3. Следва ли съдът, прилагайки критерия за справедливост да се съобрази със съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост като критерий, по който следва да бъде определено достатъчно по размер обезщетение за възмездяване на причинените морални вреди и съответства ли на този критерий конкретно определеното обезщетение /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Посочени и приложени към изложените копия от цитираните актове на ВКС.
За ответника по касация [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Д. Г. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Доколкото формулираните от касаторите въпроси са правни въпроси и е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, не са налице специалните основания на т. 1 и на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на които касаторите са основали своята теза за допустимост на касационното обжалване.
Въззивният съд се е произнесъл по поставените правни въпроси в съответствие със задължителната съдебна практика по смисъла на т. 2 от цитираното тълкувателно решение в аспект на приложените към изложението актове.
Съгласно т. 4 от цитираното тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато с разглеждането му се променя създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуване на нормата, а за развитие на правото, когато законова норма е непълна, неясна или противоречива.
Изложението не съдържа обосноваване на посочените изисквания, с което от страна на касаторите не е изпълнено задължението за точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, на които касаторът се е позовал.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Благоевград № 262/13.07.2012 г., постановено по гр. д. № 271/2012 г. по касационна жалба от ищците М. К. А., А. Р. К. и Р. Р. К. чрез процесуален представител адвокат А. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: