О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 21.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2906 по описа за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК, образувано по частната жалба на Е.-Н. А. А., действаща лично и със съгласието на нейната майка М. А., двете от [населено място], против определението от 13.03.2013 год. по гр. д. № 656/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство поради просрочие на подадената от жалбоподателката въззивна жалба против първоинстанционното решение, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Поддържа се неправилност на обжалваното определение поради спазването на указания от съда в изпратеното до страната съобщение срок. Жалбоподателката счита за неприложима разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК поради постановяване на решението на дата, различна от обявената такава, поради което и иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него. Претендира и заплащане на направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба – А. В. А. от [населено място], Софийска област оспорва същата по съображенията в писмения му отговор, с позоваване на съдебна практика в подкрепа на направения от въззивният съд извод. Претендира и заплащане на направените от него в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба съображения във връзка с данните по делото и доводите на ответника, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена извън срока за обжалване, започнал да тече от обявената от съда по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК дата – 13.12.2012 год. Обстоятелството, че в решението е посочена възможност то да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му не променя реда и срока за обжалване съгласно горната разпоредба на закона и постановяването му по реда на бързото производство. Поради това прекратил образуваното по просрочената жалба въззивно производство с определението, предмет на обжалване в настоящето производство.
Изводът е неправилен, поради което и обжалваното определение следва да се отмени.
Действително, постановяването на първоинстанционното решение на по-ранна дата от обявената такава по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК не променя началния момент, от който тече срокът за обжалването му. Както е прието и в мотивите на ТР № 12 от 11.03.2013 год. по т. д. № 12/2012 год. на ОСГК на ВКС идеята на закона е страните предварително да знаят на коя дата могат да научат резултата по спора и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната за обжалване имат на разположение срока, определен в чл. 259, ал. 1 ГПК да обжалват същото. Съображенията на въззивният съд за изтичането на този срок на 27.12.2012 год. биха били правилни при положение, че съдът не беше съобщил на страната указанието за различен срок за обжалване на решението, в който случай съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение се приема по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК срокът да тече от най-благоприятния за страната начален момент. От данните по делото се установява, че постановеното на по-ранна дата от обявената такава първоинстанционно решение е съобщено на настоящата жалбоподателка, макар и в нарушение на разпоредбата на чл. 47 ГПК /вместо приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК при връчването/ на 1.02.2013 год. с получаване на съобщението в канцеларията на съда. При това положение с връчване на препис от решението съдът е указал на страната различен срок за обжалването, поради което и по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК срокът ще тече от най-благоприятния за страната начален момент. Допуснатите процесуални нарушения от съда при връчването на съобщението не могат да се приемат във вреда на страната, след като същата преди изтичането на определения от съда срок е предприела указаната възможност за обжалване на решението.
Въззивната жалба е подадена на 15.02.2013 год. т. е. в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, считано от връчването на съобщението за решението на 1.02.2013 год., поради което и изводът в обжалваното определение за неспазването му е неправилен. Същото следва да се отмени, вкл. и в частта за разноските, и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба.
С оглед изхода на настоящето производство ответникът по частната жалба следва да понесе направените от жалбоподателката разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА протоколното определение от 13.03.2013 год. по гр. д. № 656/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството и върната въззивната жалба, както и в частта му за присъдените разноски, като
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба на Е.-Н. А. А. против решението от 6.12.2012 год. по гр. д. № 11653/2012 год. на Пловдивския районен съд.
Осъжда А. В. А. от [населено място], Софийска област да заплати на Е.-Н. А. А., действаща лично и със съгласието на нейната майка М. А., двете от [населено място], направените по делото разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: