О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.София, 23.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1111 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.04.2011г. по гр.д.№ 18/2011г. на ОС Плевен, с което определен режим на лични отношения между бащата Й. П. и детето П. Й. и е определен размер на дължимата се издръжка на същото.
Жалбоподателят Й. Й. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът П. В. Н., като майка и законен представител на малолетната П. Й., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е постановил на основание чл.127, ал.2 СК детето П. да живее при майка си П. Н., която ще упражнява родителските права по отношение на същото, а бащата Й. Й. има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като е отхвърлил, като неоснователен предявения от бащата иск за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето П. на него. Със същото съдебно решение, на основание чл.142 ал.1 СК бащата е осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка от 70 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2010 г. до настъпването на причини и условия за нейното изменяване и прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е приел за установено, че двамата родители нямат сключен граждански брак, но са живели на семейни начала в жилището, собственост на роднини на бащата, като от края на 2009 г. майката е напуснала жилището и се е установила в [населено място], а детето живее в [населено място], заедно с баща си и негови роднини в един дом. Съдът е анализирал представените социални доклади на Д. „С. п.”, О. „З. на д.” – [населено място], които не са могли дададат категорично становище на кого да бъдат присъдени родителските права, тъй като не разполагат с информация при какви условия живее детето в [населено място] и какви грижи се полагат за него от страна на бащата и неговите роднини. Посочено е, че майката работи като военнослужещ в поделение 38220 в [населено място], работното й време е от 8,00 до 17,00 часа, като получава месечно възнаграждение около 650 лв. Жилището, в което живее майката е собственост на нейния баща В. Н., като има материални условия за отглеждане на детето. С. служби са препоръчали да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на майката и да определи по-разширен на лични отношения на детето с бащата, с оглед съхраняване на емоционалната връзка между него и роднините му, към които детето е привързано. Съдът е взел предвид и факта, че са проведени две оценъчни сесии от психолог – на 21.07 и 29.07.2010 г. , чиято констатиция е била, че и двамата родители притежават родителски качества, но на този етап от възрастовото развитие и пола на детето е от значение трайното присъствие на майката в ежедневието му при формиране на самооценка и модел на поведение. Взети са предвид и представените два социални доклада, изготвени от Д. „С. п.”, О. „З. на д.” – [населено място], в които е отразено, че от проведен разговор с детето, то е заявило, че е привързано към баща си и желае да продължи да живее и учи в [населено място], където има много приятели, както и че детето е раздвоено между бащината и майчината любов, напълно нормална реакция при създалата се ситуация, вследствие раздялата на двамата родители.
Първоинстанционния съд е изслушал детето и в съдебно заседание, където то е заявило, че учи в първи клас в училище в [населено място], подпомагано е от баба си и дядо си за училищната подготовка, както и от баща си, като не е изразило категорично желание при кого от двамата родители иска да продължи да живее. Пред въззивната инстанция отново е изслушан социален доклад от Д. „С. п.”, О. „З. на д.” – [населено място], в който е отразено, че детето е изразило мнение, че желае да живее с майка си. Въззвиният съд, като е анализирал и гласните доказателства е приел, че детето следва да се отглежда в семейната среда на майката, на която да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, а на бащата да се определи режим на лични отношения с детето.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба бащата- жалбоподател е изложил становище, че въззивният съд е постановил решението си по въпроса за предпоставките, при наличие на които следва да се определи кой от двамата родители ще упражнява родителските права, в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречи от съдилищата. Представя решение от 10.04.2009г. по гр.д.№665/2008г. ВКС, решение постановено по реда на чл.290 ГПК от 12.02.2010г. по гр.д.№601/2009г. и решения на състави на районни и въззивни съдълища, без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат преценявани при проверка за допустимостта на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи решения на ВКС и други съдилища, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос. Преценката на съдилищата за това кой от родителите да упражнява родителските права, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен материалноправен и въпрос.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения от жалбоподателя въпрос съответствува на практиката на ВКС, изразена включително и в представеното от него решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е предоставил упражняването на родителските права на майката. При обсъждане на интереса на детето са отчетени обстоятелства, идентични с приетото в ППВС №1/1974г., а именно: възрастта, пола и здравословното състояние на детето, възпитателските качества на родителите, възможната помощ от трети лица, социалното обкръжение и материални възможности.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 28.04.2011г. по гр.д.№ 18/2011г. на ОС Плевен, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, по жалба на Й. Й. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: