1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 23.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 68 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], [община], Ваня Н. Н. от [населено място] и Т. Иванова Н. от [населено място] срещу определение № 607 от 10.11.2011г. по в. ч. гр. дело № 1240/2011г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на тримата молители за освобождаването им от държавна такса в размер 15 лв., дължима по частна жалба с вх. № 2864/04.08.2011г., като неоснователно.
Частните жалбоподатели релевират доводи за неправилност на определението поради незаконосъобразност. В частната жалба са изложени съображения за нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения: 1/ при издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.02.2011г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 121/2011г. на Районен съд Левски; 2/ при направения отвод на съдиите от Плевенски окръжен съд по ч. гр. дело № 776/2011г. на Плевенски окръжен съд; 3/ при изпращане на делото на Окръжен съд Велико Търново с определение № 318/28.10.2011г. по в. ч. гр. дело № 478/2011г. на Великотърновски апелативен съд, вместо Великотърновски апелативен съд да реши частната жалба по същество; 4/ при постановяване на процесното обжалвано определение № 607 от 10.11.2011г. по в. ч. гр. дело № 1240/2011г. на Великотърновски окръжен съд – ОС Велико Търново е следвало поради недопустимост на производството по чл. 435 ГПК пред него да върне делото на Великотърновски апелативен съд, или да отмени издадения изпълнителен лист, или да върне делото на Плевенски окръжен съд поради това, че съдебният контрол по чл. 436, ал. 1 ГПК се извършва по мястото на съдебното изпълнение; 5/ при извършване на действията на ЧСИ Н. М. № 841 с район на действие СГС по с. и. д. № 2860/2011г.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди относимите доводи в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение № 607 от 10.11.2011г. по в. ч. гр. дело № 1240/2011г. Великотърновски окръжен съд е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели [фирма], [населено място], [община], Ваня Н. Н. от [населено място] и Т. Иванова Н. от [населено място] за освобождаването им от държавна такса в размер 15 лв., дължима по частна жалба с вх. № 2864/04.08.2011г., като неоснователно. За да постанови посоченото определение, съдебният състав въз основа на преценка на представените по делото доказателства, относими към възможността на молителите за внасяне на държавна такса, е приел, че не са налице предпоставките за освобождаването им по чл. 83, ал. 2 ГПК. Изложил е съображения, че при наличие на данни по делото, че молителите /частните жалбоподатели/ осъществяват търговска дейност, без доказателства за декларираните средства от дейността, няма основание за освобождаването им от внасяне на държавна такса в минимален размер.
При подадена молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка дали са налице предпоставки за освобождаване на молителя/молителите от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В конкретния случай въззивният съд е съобразил размера на дължимата държавна такса /15 лв./ и е отчел обстоятелството, че страните не са представили доказателства за декларираните средства от извършваната от тях търговска дейност, в резултат на което е постановил правилно определение.
Неоснователен е доводът за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при направения отвод на съдиите от Плевенски окръжен съд по ч. гр. дело № 776/2011г. на Плевенски окръжен съд и при изпращане на делото на Окръжен съд Велико Търново с определение № 318/28.10.2011г. по в. ч. гр. дело № 478/2011г. на Великотърновски апелативен съд. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 визира различни основания за отвод на съдия по делото. При наличието на което и да е от основанията на посочения законов текст, съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите на т. 1 – т. 5 на ал. 1, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата. Спазвайки разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдиите на Плевенски окръжен съд са си направили отвод, поради което Великотърновски апелативен съд като горестоящ съд по смисъла на чл. 23, ал. 3 ГПК е постановил изпращане на делото за разглеждане в друг равен по степен съд – Великотърновски окръжен съд. Поради направения отвод на съдиите на Плевенски окръжен съд, правилно съдебните състави не са се произнесли по молбата за освобождаване от държавна такса по частна жалба вх. № 2864/04.08.2011г. Великотърновски апелативен съд също не е бил компетентен да разгледа тази молба, тъй като правомощията му са били ограничени в рамките на чл. 23, ал. 3 ГПК.
Останалите релевирани от частните жалбоподатели доводи за неправилност на обжалваното определение /пунктове 1 и 5 от частната жалба/ са неотносими към определение № 607 от 10.11.2011г. по в. ч. гр. дело № 1240/2011г. на Великотърновски окръжен съд, а касаят правилността на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.02.2011г. по ч. гр. дело № 121/2011г. на Районен съд Левски, и на действията на ЧСИ Н. М. № 841 с район на действие СГС по с. и. д. № 2860/2011г. По тях следва да се произнесат съответните съдебни състави, разглеждащи частна жалба вх. № 2864/04.08.2011г. след внасяне на дължимата държавна такса, съответно жалби вх. № 092032/04.08.2011г. и вх. № 130740/29.09.2011г., входирани при ЧСИ Н. М., рег. № 841, район на действие СГС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 607 от 10.11.2011г. по в. ч. гр. дело № 1240/2011г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.