О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 25.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3782 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/2017 г.).
Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., чрез адв. М. П., АК – П., против решение № 650 от 25. 05. 2017 г. по в. гр. д. № 774/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 5 с-в, с което е потвърдено решение № 374/12. 12. 2016 г. по гр. д. № 1026/2016 г. на РС – Асеновград, 4 гр. с-в, с което е уважен предявеният от С. С. Т. против М. А. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху самостоятелен обект – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на 4 етаж, със застроена площ 52, 60 кв.м., нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 00702.515.308.1.16 по одобрената КККР на [населено място]. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба С. С. Т., чрез адв. Г. А. М., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да приеме основателност на предявения иск по чл. 108 ЗС и потвърди първоинстанционното решение, с което същият е уважен, съставът на окръжния съд е приел, че ищцата е придобила собствеността върху процесния жилищен обект на твърдяното основание – договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 127/22. 02. 2006 г., с който Н. А. Х. (син на С. С. Т. и бившия й съпруг А. Н. Х., баща на ответника М. А. Х., роден от втори брак) продава на майка си С. Т. процесното жилище. Приел е за доказано твърдението за упражнявана от ответника М. А. Х. фактическа власт върху апартамента. Този извод е основан на показанията на свидетелите Ж. Д. Я. и Р. С. Д., ангажирани от ищцата, от които се установява, че М. обитава процесното жилище, посреща приятели в него, чисти, а баща му А. Х. споделял, че позволил на сина си да живее на мансардния етаж, за да стане по-самостоятелен, с оглед намеренията му да учи в чужбина. Съобразил е и показанията на ангажирания от ответника свидетел Н. Т., според които ответникът ползва апартамента. Не е кредитирал показанията на свидетеля на ответника А. Г. П., като противоречащи на останалите гласни доказателства и предвид липсата на преки впечатления относно процесния обект. Приел е, че така осъществяваното от М. Х. държане на апартамента е без основание. Приел е за ирелевантно обстоятелството, че ищцата никога не е живяла в процесното жилище. Не е разгледал, като преклудирано, въведеното след срока за въззивно обжалване оплакване за неправилност на решението, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните материалноправни въпроси: а/. дали упражняването на правомощията владение и ползване от лице, претендиращо да е носител на правото на собственост, е от значение за преценката притежава ли това лице собствеността върху вещта; б/. трябва ли претендиращият право на собственост върху вещ да докаже извършване на действия по своене на вещта, да демонстрира публично намерение за своене; в/. декларирането на имот като собствен и плащането на данъци представляват ли действия, обективиращи намерение за своене. Твърди се разрешаване на така поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по посочените по-горе материалноправни въпроси. Същите са неотносими към предмета на делото, не са от значение за изхода на същото, нито са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Въведеното от ищцата придобивно основание на правото й на собственост е договор за покупко-продажба, а не давност. Обективирането от същата на намерение за своене на имота и упражняването на фактическа власт върху него като върху свой са обстоятелства, които нямат никакво значение при осъществяване на преценката придобита ли е собствеността върху вещта на основание сключената прехвърлителна сделка. В практиката няма спор, че неупражняването от собственика на вещта на фактическа власт върху обекта на собственост, както и на правомощията владение, ползване, разпореждане, не води автоматично до изгубване на собствеността, освен ако същата бъде придобита от друг по давност, чрез упражнявано в законоустановения срок владение, каквито доводи и възражения в случая няма въведени.
В изложението са поставени за разглеждане и процесуалноправни въпроси – дали несъответствието на въззивната жалба с изискването на чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК (непосочване в какво се състои порочността на първоинстанционното решение) е основание за приложение на чл. 262, ал. 1 ГПК и предоставяне възможност на въззивника да посочи основания за неправилност на акта; преклудирани ли ще са доводите за неправилност на решението, въведени в срока за изпълнение на дадените от съда по реда на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК указания, но след изтичане на срока за въззивно обжалване. Твърди се разрешаване на така поставените въпроси в противоречие с ТР № 6/2013 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се и противоречивото им разрешаване от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (предходна редакция на нормата до влизане в сила на ЗИДГПК, ДВ бр. 86/2017 г.).
Така твърдяното противоречие не е налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ГПК, несъответствието на въззивната жалба с изискването на чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК не води до нередовност на същата и не оправомощава съда да предостави възможност на жалбоподателя да укаже в какво се състои порочността на решението. Изрично е предвидено, че съдът предоставя възможност за отстраняване нередовностите на жалбата само в случай на несъответствието й с чл. 260, ал. 1, точки 1, 2, 4 и 7 ГПК. Според разясненията, дадени с ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, точка 2, непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност. Не се прави друго тълкуване на нормата в соченото от касатора ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Не е доказано и противоречиво разрешаване на процесуалноправния въпрос от съдилищата. Не е удостоверено представените определения на апелативен и окръжни съдилища да са влезли в сила. В нито едно от тях не се съдържа извод, според който непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение обуславя нередовността й, налага оставянето и без движение и приемане за непреклудирани на заявените след срока за въззивно обжалване, но в рамките на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба, основания за неправилност на първоинстанционното решение. Следва да се посочи, че дори практиката на съдилищата по поставените въпроси да е противоречива, тя е уеднаквена с ТР № 1/2013 г., т. 2 и съответствието на изводите във въззивното решение с даденото от ОСГТК тълкуване на нормата означава липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба не претендира разноски за настоящата инстанция и няма данни да е направила такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 650 от 25. 05. 2017 г. по в. гр. д. № 774/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: