О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София 25.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 781 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Ш. А., чрез адвокат И. Р., срещу решение № 164 от 19.11.2015г. по в.гр.д. № 165/2015 г. на Окръжен съд – Силистра.
В изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се че правният въпрос относно това дали е възможно да се придобие по давност реално обособена част от наследствен имот при липса на комуникация и интерес от страна на останалите сънаследници, се разрешава противоречиво от съдилищата от една страна, а от друга отговорът му би спомогнал за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторът се позовава, без да е уточнено по кой от въпросите, на решение № 532 от 06.07.2010г. по гр.д. № 1459/2009г., I г.о., ВКС и на решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр.д. 75/1995 г на I г.о., ВКС.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 249 от 10.06.2015г. по гр.д. 1886/2014г. на Районен съд – Силистра, с което е допусната делба на недвижими имоти : две ниви, находящи се в землището на [населено място], общ. С., при квоти по 3/9 ид.ч. за Л. Г. Р. и Ш. Ш. А. и по 1/9 ид.ч. за М. М. Р., Н. М. Х. и А. М. А..
Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че процесните земеделски земи са възстановени с решение № 126 от 08.12.1994 г. на О. – С. на техния общ наследодател Ш. А. А., починал на 30.12.1992г. Въведеното от Ш. Ш. А. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, е счел за неоснователно и недоказано. Приел е, че съделителят, позоваващ се на придобивна давност, е доказал единствено упражняване на фактическа власт върху процесните имоти, но не и извършване действия или отправяне на изявления, обективиращи промяна на намерението му да свои целия имот, доведени до знанието на останалите сънаследници. Той не е доказал, че е отблъснал фактическата власт върху имота на останалите сънаследници и завладяване на техните идеални части. В подкрепа на изложеното се е позовал на разясненията, дадени в ТР 1/2012 г. по тълк.д. №1/ 2012 г., ОСГК, ВКС и възприемайки напълно правните и фактически изводи на първата инстанция е потвърдил обжалваното пред него решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че когато основанието, на което е установена фактическата власт, произтича от наследяване, то съсобственикът владее своята идеална част, а държи като обща частта на другите съделители. В случая А. не е доказал твърдението си, че е придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници. В негова тежест е да докаже не само, че е установил фактическа власт върху имота, но и че е извършил действия, обективиращи спрямо останалите промяната в намерението му не вече да държи, а да свои техните идеални части, отричайки по този начин собственическите им права. По приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната и задължителна практика на ВКС, вкл. ТР №1/2012г. по тълк.д. № 1/ 2012 г., ОСГК на ВКС. По останалата част от повдигнатия въпрос, касаеща комуникацията и интереса на останалите сънаследници, липсва произнасяне от въззивния съд, поради което не може да предпостави допускане касационно обжалване. Касаторът излага факти, които не са включени във фактическата обстановка от въззивния съд. Последният не е приел, че по някакви причини не е било възможно да се демонстрира промяната в намерението за своене, както и че е налице пълна незаинтересованост у останалите сънаследници, а оттук и знание и или пък приемане на действията на завладелия частите им сънаследник. Такъв въпрос въобще не е включен в предмета на спора. След преценка на събраните доказателства е прието, че не е изпълнен фактическият състав на чл.79,ал.1 ЗС и частите на останалите съделители не са придобити по давност. А. не е доказал да е предприел конкретни действия,показващи несъмнено намерението му да свои частите на останалите сънаследници, на които последните да не са се противопоставяли. Приетото в обжалваното решение не противоречи, а съответства на посоченото от касатора решение №532/2010г. на ВКС. Решение №304/1995г. на ВС, І г.о. не е приложено от касатора, което той следва да направи съгласно постановките на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС и не може да бъде обсъждано.
С оглед разясненията на ТР №1/2009г. по тълк. д. №1/2009г., ОСГТК, ВКС, отсъства общата предпоставка за допускане до касационно обжалване – произнасяне по правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждан разноски поради липса на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 164/19.11.2015г. по гр.д. № 165/2015г. на Окръжен съд – Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: