3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 26 април 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 1239/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. И. Б. [населено място], приподписана от адвокат А. Г., срещу определение № 51 от 09.01.2017 г. по ч. гр. дело № 5420/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 566 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 245/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната подадената от К. И. Б. искова молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратено производството по делото.
В обжалваното определение е прието, че Кюстендилският окръжен съд ясно и изчерпателно е указал на ищеца в какво се състоят нередовностите на исковата му молба и е предоставил възможност да бъдат изпълнени в срок указанията му. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. И. Б., с която са предявени против СРС искове по чл. 49 ЗЗД, изразяващи се в намаляване имотното състояние на Т. Б. за м.октомври 2015 г., ведно със законната лихва и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 000 щ.д., с левова равностойност 26 200 000 лв, изразяващи се в морална увреда, нарушена чест и достойнство и преживян стрес от прикриване на виновни и престъпни действия по повод издаването на изпълнителен лист и образувано изп. дело по описа на ЧСИ М. М.. С определение от 07.06.2016 г. КОС е оставил исковата молба без движение, като нередовна и е дал на ищеца указания: да уточни в какво се изразява деликтът, да посочи конкретните противоправни действия/бездействия на посочения в исковата молба съдия и административен ръководител, извършени при изпълнение на възложената работа, които счита че са го увредили и за които претендира обезщетение; да уточни дали се претендира наличие на увреждане и от бездействие/действие на самия административен ръководител на СРС и при какво съотношение в този случай се претендират обезщетенията; да внесе по сметка на КОС държавна такса в размер 4% върху цената на всеки един от предявените искове. Кюстендилският окръжен съд е предоставил на ищеца едноседмичен срок за изпълнение на указанията. Посочени са му и последиците от неизпълнението им – връщане на исковата молба. Препис от съдебния акт е връчен лично на ищеца на 04.07.2016 г. Поради неизпълнение на дадените указания Кюстендилският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което е прекратил производството по делото.
Софийския апелативен съд е счел, че в кориците на делото липсва молба от 07.07.2016 г., изпратена по пощата, както твърди частният жалбоподател. Кюстендилският окръжен съд е процедирал в пълно съответствие с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е допустимо и възможно само при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности. Изрично е посочено, че такива подробни указания са дадени на ищеца от първоинстанционния съд и същите не са били изпълнени в дадения за това срок.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на материалния закон.
В допълнително подадената след указания частна касационна жалба, съдържаща и изложение по смисъла на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК /вх. № 3820 от 06.03.2017 г./, се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е поставен конкретен правен въпрос. Посочено е единствено, че по този тип казуси има законова празнота, както и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разглеждането на делото би обогатило прилагането на правото.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице формулиран правен въпрос, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че не е обоснован и поддържаният допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като единствено твърде общото посочване, че по този тип казуси има законова празнота, както и бланкетното и необосновано по никакъв начин позоваване на горната разпоредба, сочейки, че разглеждането на делото би обогатило прилагането на правото, не представляват доводи за автоматично наличие на твърдяното основание. Съгласно горецитираното ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 51 от 09.01.2017 г. по ч. гр. дело № 5420/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.