О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 27.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.04.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1723/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. В. М. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат П. К., против решение №2051/28.11.2014г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение –Vс.,постановено по в.гр.д.№1949/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №169/24.04.2014г. по гр.д.№424/2012г. по описа на Карловски районен съд-ІІІ гр.д.:в частта,с която е отхвърлен,предявеният от М. В. М. против „ПК-Баня”,гр.Баня,иск с правно основание член 108 ЗС за признаване за установено и осъждането да отстъпи собствеността и предаде владението над размера от 0,613% идеални части по отношение на три от общо шестте избени помещения,находящи се в масивна административна сграда в УПИ VІІІ-784-търговия и услуги,в кв.56 по плана на [населено място], [община],област Пловдивска,в частта,с която е отхвърлен иска за отмяна на нотариален акт №103/25.10.2014г.,т.ІV,нот.дело №592/2004г. по описа на нотариус С. Р.,рег №099 в КСР,за разликата над размера от 0,613% ид.ч. до пълния размер на признатите с акта права на 31,21/100 ид.ч,както и в частта,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.59 ЗЗД,предявен от М. В. М. против „ПК-Баня”,гр.Баня за осъждането да заплати сумата от 6 919 лева,представляваща обезщетение за неползване описания в решението недвижим имот,за периода 28.09.2010г.-20.04.2012г.,ведно със законната лихва считана от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане,както и за сумата от 528,53 лева,представляваща обезщетение за забавено заплащане на мораторната лихва,считано от падежа до предявяване на иска.В останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила.
С изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено „допълнение към касационната жалба”,представено след дадените от въззивния съд указания,касаторът заявява/цитирам/:
„Подкрепям изцяло касационната жалба ведно с основанията визирани в нея.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК,е това,че съдът се е произнесъл по въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС.
В нашия случай,ищецът по делото е предявил иск за собственост,като се позовава на деривативно придобиване на собствеността на процесния имот и следва да докаже правото на собственост на своя праводател.
Именно в тази насока са събрани и представени множество писмени и гласни доказателства,които са приети и не са оспорени от ответната страна.Ищцата е установила обстоятелствата относно собствеността си върху процесния имот.
Тези доказателства доказват по един безспорен и категоричен начин правото на собственост върху процесния имот на ищцата по делото и поради които следва да се уважи предявеният иск за собственост по чл.108 ЗС ведно с допълнителните искове.
Не съобразявайки се с тези доказателства решаващият съд е постановил решение,което противоречи на практика на ВКС-Решение №403/08.06.2005г. по ГД №935/2004г. на ВКС,І-во гр. отделение.”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното изцяло съдържание на изложението на касатора,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,като освен твърдения на касатора се навеждат изключително само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалваното въззивно решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2051/28.11.2014г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение-Vс.,постановено по в.гр.д.№1949/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: