О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.София, 28 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4082 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу въззивно решение № 1194 от 13.06.2016 г., постановено по гр.д. № 760/2016 г. на Апелативен съд София с което се потвърждава решение от 04.12.2015 г. по гр.д. № 5279/2014 г. на Софийски районен съд в частта, в която е уважен предявения иск от Н. И. Л., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, ведно със законната лихва от 17.12.2012 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, както и по материалноправния въпрос, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която препраща чл.4 от ЗОДОВ, които въпроси според касатора обуславят изхода на делото, но са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана с т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г. и се решават противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. И. Л., чрез адвокат М. А. от САК е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в Софийска районна прокуратура е било образувано досъдебно производство № 3435/2009 г. срещу В. Г. В., който е привлечен като обвиняем на 03.02.2010 г. и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК. Софийският районен съд е постановил оправдателна присъда по НОХД № 5746/2010 г., която е потвърдена с решение на СГС по ВНОХД № 4602/2012 г., влязло в сила на 17.12.2012г. Въззивният съд е приел също, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и съобразявайки конкретните обстоятелства по делото за продължилото две години и десет месеца наказателно преследване, постановената мярка за процесуална принуда, в това число задържането под стража за 17 дни, поради неявяването му в съдебно заседание, тежестта на обвинението и изживения емоционален стрес на пострадалия, съдът му е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси независимо, че обуславят изхода на делото не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е установил всички релевантни за случая факти и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за наличието на пряка връзка между повдигането на незаконно обвинение от прокуратурата и настъпилите неимуществени вреди за пострадалия. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства от значение за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди и въз основа на тях е приел степента на въздействие от незаконно повдигнатото му обвинение върху личният живот и психическото състояние на пострадалия, в съответствие с дадените указания в т.ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 г., в която се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. В този смисъл, изводите на въззивния съд за размера на обезщетението са в съответствие с обвързващата практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съдебната практика по поставените въпроси е уеднаквена, което изключва основанието за противоречиво решаване от съдилищата при тълкуването на едни и същи разпоредби на закона. За да е налице соченото основание е необходимо правните въпроси да са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с други влезли в сила решения на съдилищата, които представляват незадължителна съдебна практика, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е представил две решения на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, но не е приложил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, представляващи незадължителна съдебна практика, поради което твърденията, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК са несъстоятелни.
От Н. И. Л., чрез адвокат М. А. от САК са поискани разноски за касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.08.2016 г. в размер на 1000 лева.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1194 от 13.06.2016 г., постановено по гр.д. № 760/2016 г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Н. И. Л., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. А. от САК, съд. адрес, [населено място], [улица], етаж 2, кантора № 23, разноските пред касационната инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.