ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212
[населено място], 28.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 542/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. А. С. против определение № 1047 от 20.12.2016 г. по в.гр.д. № 820/2016 г. на Софийски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – З. к. „К. д.”, [населено място], общ. Е. П.,’чрез пълномощника си – адв. И. Ш. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което същата не следва да бъде допусната до касационно обжалване, както и е развил доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на М. А. С. срещу определение № 551 от 20.09.2016 г. на Районен съд – Елин Пелин по гр.д. № 476/2016 г., с която е оставена без разглеждане исковата й молба и същата е върната ведно с приложенията, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че въпреки дадените възможности, ищцата не е установила своята активна процесуалноправна легитимация по иска за отмяна на решенията на ОС на ответната кооперация. Прието е още, че единственото представено от нея доказателство – справка от търговския регистър, за това че на 31.08.2011г. М. С. е заличена като член на контролния съвет на кооперацията не установява наличието на членствено правоотношение с ответната кооперация, а в представеното пред въззивния съд удостоверение по ф.д. 315/95г.лице с имената М. А. С. изобщо не фигурира, а фигурира лицето М. А. В., но като член не на контролния, а на управителния съвет. Прието е в тази връзка, че ищцата не е поддържала, че е вписана с различно име, нито е подала декларация за идентичност на имена, а в представените списъци от ответника, същата изобщо не фигурира в състава на учредителите и членовете на кооперацията.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът С. е поддържала наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело,страната е посочила – „дали е доказано от представените по делото доказателства валидно възникнало членствено правоотношение на М. С. и чия е доказателствената тежест да установи прекратяването на членството, когато ответникът не е представил доказателства за погасяване на членственото правоотношение.” Поддържано е общо противоречие с решение № 69 от 08.06.2012 г. по т.д. № 226/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС. Касаторът С., чрез пълномощника си подробно е изложила разбирането си по съществото на спора в контекста на оплакванията си за неправилност на изводите на съда. Други доводи по основанията по чл.280, ал.1 ГПК не са посочени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от нея въпрос е фактически, а не правен тъй като касае фактите и тяхното доказване по спора, а не правните изводи на състава. Но дори и от така поставения въпрос да бъде изведен релевантен, то налице би било единствено общо основание за допускане на касационно обжалване. Страната като допълнителен критерий е сочила основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Поддържала е противоречие на разрешения въпрос с решение №69_/08.06.2012. по т.д. №226/11г. на ВКС, ІІ т.о. С това решение е формирана задължителна практика по въпроса за доказване на качеството „ член –кооператор” в производството по чл.58 ЗК и зачитането в това производство на предходни решения на общото събрание на кооперацията – ответник, които са от значение за съществуването на членствени правоотношения на ищеца по иска с правно основание чл.58 ЗК и не са оспорвани пред съда по реда и в преклузивния срок на чл.58,ал.1, вр. ал.3 ЗК. Или съставът на ВКС, с това решение се е произнесъл по съвсем различен въпрос, който предполага оспорване на възникнало от решение на УС за приемане на нов член кооператор, членство в хипотеза на отсъствие на последващо решение на общото събрание –за неговото неутвърждаване. Хипотезата, както бе изложено с оглед приетите правни разрешения на въззивният съд, разгледана от него е съвсем различна, което прави соченото решение на ВКС ирелевантно и не установява поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед така депозираното изложение, което не съдържа други доводи по чл.280, ал.1 т1-3 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на определението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1047 от 20.12.2016 г. по в.гр.д. № 820/2016 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: