4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 733/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.София, 30.03.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 733/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд № 70/13.04.2010 год., постановено по в.гр.дело № 67/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Габровския районен съд № 554/30.12.2009 год. по гр.дело № 1098/2009 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ползувайки негов трафопост, намиращ се в сградата на „Младежки дом”, [населено място], която той е закупил от държавата с договор за продажба на търг, сключен на 25.04.1997 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решаващия извод на съда, че ищецът не би могъл да придобие собствеността на процесния трафопост с оглед забраната предвидена в чл.2 от действуващия към момента на продажбата Закон за електростопанството от 1975 год., което е довело до нищожност на сключената сделка в частта й относно процесния обект като противоречаща на закона. Наведени са доводи, че посочената разпоредба на заварения закон не намира приложение поради явната колизия с разпоредбата на чл.18 от Конституцията на РБ от 1991 год., в която изчерпателно са изброени обектите, представляващи изключителна държавна собственост, сред които не попада процесния трафопост. По този начин погрешно са приложени правни норми, лишаващи касатора от правото му на собственост, гарантирано от чл.17 от действуващата Конституция на страната и чл.1 от Първия Протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
В допълнително становище към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа становище, че обжалваното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.2, ал.1 от отменения Закон за електростопанството /в сила от 01.07.1976 год. до 16.07.1999 год./ относно статута на процесния обект като държавна собственост и забраната за извършване на отчуждителни сделки, който текст според касатора противоречи на чл.18 от Конституцията на РБ, където лимитирано са изброени обектите на изключителна държавна собственост. Излага доводи, че разрешаването на поставения въпрос е от съществено значение за точното прилагане и за развитието на правото и по него няма съдебна практика.
Ответникът на касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на трайна непротиворечива съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползуването на процесния трафопост от страна на ответното електроразпределително дружество. От решаващо значение за отхвърляне претенцията на жалбоподателя са изводите на двете съдебни инстанции, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния трафопост, тъй като съгласно чл.2, ал.1 от действуващия към момента на продажбата Закона за електростопанството от 1975 год./отм.1999 год./, процесният обект е държавна собственост и не може да бъде отчуждаван. Прието е също, че с оглед императивния характер на посочената норма е налице нищожност на сключения договор за продажба чрез търг от 25.04.1997 год. в частта му относно трафопоста и тази нищожност настъпва по силата на закона. Наведени са доводи, че и сега действуващия Закон за енергетиката изключва възможността да бъде придобита собствеността върху енергиен обект, чрез който се снабдява с ел.енергия повече от един потребител, какъвто е процесния трафопост.
При тези данни и с оглед изложението в касационната жалба на ищеца, същественият с оглед изхода на спора по чл.59 ЗЗД преюдициален въпрос относно собствеността на процесния трафопост е свързан с въпроса за въведения със закон режим на държавна собственост върху построените при действието на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството/отм./ съоръжения за пренос и разпределение на ел.енергия.
По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на трайно установена съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Така, например, в р.№ 300/28.06.2010 год. по гр.дело № 169/2009 год. на ВКС-ГК, І г.о. и в р.№ 130/11.02.2011 год. по т.дело № 776/2009 год. на ВКС-ТС, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че съгласно императивните норми на чл.2 и чл.8 от Закона за електростопанството/отм./, построените при действието на закона централи за производство на ел.енергия, както и електрическите уредби, мрежи и съоръжения за пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост. Прието е също, че с оглед посочените императивни норми подобни обекти остават държавна собственост и не преминават в собственост на преобразуваните търговски дружества с държавно имущество, нито могат да бъдат обект на приватизация или отчуждителни сделки. Този специален режим съществува и при последващата нормативна уредба. Законът за енергетиката и енергийната ефективност, действувал от 1999 год. до 2004 год., също предвижда, че посочените обекти не могат да бъдат предмет на сделки, като при приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни съоръжения, чрез които се осъществява снабдяването с ел.енергия на повече от един потребител, тези съоръжения се изключват от предмета на сделката. В съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС са и решаващите изводи на Габровския окръжен съд в обжалваното решение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на касатора за колизия между нормите на заварения ЗЕ от 1975 год. и чл.18 на Конституцията на РБ, тъй като посоченият режим на собственост на процесните обекти е възпроизведен и в последващите закони, приети при действието на новата конституция. След приемането на сега действуващата конституция са извършени промени в Закона за собствеността, като в чл.6 и чл.7 на същия е прието, че собствеността на държавата и общините е публична и частна, като режимът на обектите се определя с отделни закони. В тази връзка през 1996 год. са приети Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. В цитирания текст на конституцията изброяването е примерно и се отнася само за обектите – изключителна държавна собственост. Освен тях, публична държавна собственост са и обектите посочени в чл.2, ал.2 от Закона за държавната собственост, включително и тези, обявени със закон, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл.7 от ЗДС, имотите и вещите – публична държавна собственост не могат да се отчуждават и да се придобиват по давност. Неотносими в случая са цитираните от касатора решения на Европейския съд по правата на човека в С.. Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГК и ТК на ВКС основанието предвидено в чл.280, ал.1, т.3 ГПК има за цел изменение на съществуващата съдебна практика създадена поради неточно тълкуване или неправилни правни разрешения по прилагане на правната уредба, както и нови правни разрешения, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени, каквито предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 70/13.04.2010 год., постановено по в.гр.дело № 67/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: