1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 10.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 734 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба /неточно посочена като частна касационна жалба/ на ищеца К. И. Б. от [населено място] срещу определение № 300 от 25.01.2018г. по ч. гр. дело № 5419/2017г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е оставено без уважение обективираното в жалба с вх. № 21309/14.12.2017г. на К. И. Б. искане за освобождаването му от задължение да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по жалба с вх. № 21309/14.12.2017г. по описа на регистратурата на САС и за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по същата жалба, и с което на частния жалбоподател на основание чл. 89, т. 3 във връзка с чл. 91, ал. 1 ГПК е наложена глоба в размер 300 лв.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима в частта срещу определение № 300 от 25.01.2018г. по ч. гр. дело № 5419/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение обективираното в жалба с вх. № 21309/14.12.2017г. на К. И. Б. искане за освобождаването му от задължение да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по жалба с вх. № 21309/14.12.2017г. по описа на регистратурата на САС и за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по същата жалба – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на К. И. Б. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв., дължима по жалба с вх. № 21309/14.12.2017г., и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по същата жалба, въззивният съд e приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 23, ал. 3 ЗПрП. Въз основа на представената декларация за материално и гражданско състояние е констатирал, че молителят е женен, не работи, с призната неработоспособност от 96 %, няма никакво имущество, доходът му е в размер на 230 лв. от инвалидна пенсия, притежава право на собственост върху дялове в търговски дружества и е регистриран като едноличен търговец. Установил е от събраната по делото актуална справка от Агенцията по вписванията по лице в цялата страна, че молителят е извършил разпоредителни сделки с имоти; налице са вписвания за ипотека и възбрана върху негов имот – дворно място, вилна сграда и пристройка в [населено място], С. – Д., за две съдебни решения за делба на два недвижими имота в [населено място] с признати негови права в съсобствеността и за искови молби, по които е ищец и е заявил права върху поземлени имоти в [населено място], м. С., както и върху апартамент в [населено място], [улица]. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че декларираните от молителя права върху дялове от капитала на търговски дружества и регистрацията като едноличен търговец дава възможност на К. И. Б. да реализира доход, независимо от влошеното здравословно състояние, като евентуално наложените запори върху дружествените дялове не пречат на дейността на дружествата. Предвид изложените съображения и вписаните права върху недвижими имоти в [населено място], Софийски апелативен съд е направил преценка, че молителят притежава достатъчно имущество и средства, за да заплати дължимата в минимален размер държавна такса от 15 лв. и адвокатското възнаграждение на упълномощен от него адвокат.
При подадена молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка дали са налице предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В конкретния случай от служебно изисканата от Софийски апелативен съд справка от Агенцията по вписванията се установява наличието на вписана искова молба на К. И. Б. за собственост върху поземлени имоти, находящи се в [населено място],[жк], както и върху апартамент в [населено място], [улица]; наложени са възбрани върху други негови имоти, както и са вписани искови молби за други имоти, собственост на молителя. Същевременно с представената по делото декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК частният жалбоподател е посочил, че не притежава никакво имущество. Предвид несъответствията между декларираните обстоятелства и данните от служебно изисканата справка от Агенцията по вписванията не би могло да се приеме, че имущественото състояние на К. И. Б. не му позволява да заплати минималната държавна такса от 15 лв. Настоящият съдебен състав извърши служебна справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията и констатира, че декларираните от частния жалбоподател дялове от капитала на [фирма] и от капитала на [фирма] съответстват на вписаните в Търговския регистър. Обстоятелството, че е наложен запор върху тях, не може да се отъждестви с прекратяване на дейността на двете търговски дружества, нито с открито производство по ликвидация, нито представлява пречка за развиване на търговска дейност, от която да бъдат реализирани доходи.
Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 5 ЗПП регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица, а съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съответни на закона са съображенията на въззивния съд, че предвидената в чл. 23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 ЗПП. Предвид установеното имуществено състояние частният жалбоподател разполага с възможността сам да заплати дължимото за съответното производство адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че изводът на въззивния съд за липса на основания за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба срещу определение № 300 от 25.01.2018г. по ч. гр. дело № 5419/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която на К. И. Б. на основание чл. 89, т. 3 във връзка с чл. 91, ал. 1 ГПК е наложена глоба в размер 300 лв. има характер на молба за отмяна на глобата по смисъла на чл. 92, ал. 1 ГПК, поради което компетентен да се произнесе е съдът, който я е наложил – Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 300 от 25.01.2018г. по ч. гр. дело № 5419/2017г. на Софийски апелативен съд, 6 състав в частта, с която е оставено без уважение обективираното в жалба с вх. № 21309/14.12.2017г. на К. И. Б. искане за освобождаването му от задължение да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по жалба с вх. № 21309/14.12.2017г. по описа на регистратурата на САС и за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по същата жалба.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски апелативен съд по молбата по чл. 92, ал. 1 ГПК, инкорпорирана в частната жалба с вх. № 2150/06.02.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.