О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.София, 31.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ:Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Борис И. ч.гр.д. № 184/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на В. М. П. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 15.01.2010 г. по гр.д. № 1594/ 2008 г., с което е върната предходна частна жалба на същото лице срещу разпореждане на съда за връщане на касационна жалба по делото.
В частната жалба се твърди, че съдът не се е произнесъл по молбата му за възстановяване на пропуснат срок, а е бил длъжен да стори това, преди да връща жалбата му. Жалбоподателят излага и доводи, че съдът не е имал основание да се произнася с разпореждане, а е трябвало да се постанови определение за връщане. Това затруднявало защитата му по делото. На тези основания моли разпореждането от 15.01.2010 г. да бъде отменено със законните последици.
Ответните страни – В. Б. К. и П. И. К. – оспорват жалбата, като считат извода на САС за просрочието й за правилен.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Частният жалбоподател е депозирал касационна жалба срещу решението по същество, постановено от САС по гр.д. № 1594/ 2008 г., на 25.09.2009 г. На 28.09.2009 г. са дадени указания да отстрани нередовности по жалбата. На 23.10.2009 г., като е установил, че указанията не са изпълнени, съдът е върнал касационната жалба. За връщането частният жалбоподател е уведомен лично на 02.11.2009 г.
Частната жалба срещу акта, с който е върната касационната жалба, е трябвало да бъде подадена не по-късно от 09.11.2009 г. (чл.275 ал.1 от ГПК). В този срок частният жалбоподател е депозирал молба за възстановяване на срока за изпълнение на указанията по чл.285 от ГПК, но не и частна жалба срещу разпореждането от 23.10.2009 г. Такава частна жалба е подадена едва на 03.02.2010 г. – три месеца след изтичане на срока по чл.275 ал.1 от ГПК. С обжалваното в настоящето производство разпореждане въззивният съд е констатирал това просрочие и е върнал частната жалбата. Този съдебен акт е законосъобразен и поради това следва да бъде потвърден. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че съдът бил длъжен да се произнесе с определение, а не с разпореждане. На първо място това е така, тъй като наименованието на акта няма определящо значение за неговата законосъобразност. Решаващо е това, дали органът е взел решението си в съответствие с материалния и процесуалния закон, а не как е озаглавил акта си. Освен това актът, с който се връща жалба, е наречен „разпореждане” и в закона (чл.286 ал.2 от ГПК), така че не могат да се възприемат като основателни доводите на жалбоподателя, че процесуалните му права са нарушени от грешно озаглавяване на акта от 15.01.2010 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Софийски апелативен съд от 15.01.2010 г. по гр.д. № 1594/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: