О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 08.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1351 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. Н. против решение № 2677 от 17.12.2013г. по гр.д.№ 3265/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 60 от 01.03.2013г. по гр.д.№ 307/2005г. на РС-Провадия. С последното е извършена съдебната делба чрез разпределение на допуснатия до делба недвижим имот – дворно место от 1190 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-91 кв. 19 по плана на [населено място], [община] като дворното место е разделено на два нови дяла: ДЯЛ І- предоставен в дял на Г. Н. И., съставляващ УПИ VІІІ-91 от кв. 19 с площ 687 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 77,50 кв.м., лятна кухня със застроена площ 14,85 кв.м. стопанска постройка, разделена на гараж, входно антре и баня със застроена площ 24,70 кв.м. стопанска постройка – курник със застроена площ 9,6 кв.м., паянтова стопанска постройка със застроена площ 14 кв.м. плевня-навес със застроена площ 53,4 кв.м. и ДЯЛ ІІ предоставен в дял на И. Н. Н. съставляващ УПИ ІХ-91 от кв. 19 с площ 532 кв.м., ведно с посторената в същия тоалетна на площ 1,90 кв.м. е. Прието е, че жилищната сграда в УПИ VІІІ-91 от кв. 19 е неподеляема. В частта по сметките, решението е влязло в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на извода, че жилищната сграда е неподеляема, че е нарушен чл. 203 ЗУТ, защото необходимите преустройства за обособяването на два дяла не са значителни и няма да се създадат неудобства, по-големи от обикновеното.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателят се позовава на противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по въпроса кога преустройствата са значителни и неудобствата са по-големи от обикновеното. Позовава се и представя Р № 285/16.08.2010г. по гр.д.№ 3818/2008г. ІV гр.о., разгледано от І гр.о. Р № 102 от 19.07.2013г. по гр.д.№ 490/2012г.І гр.о. на ВКС.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация, като счита, че решението е съобразено с установеното по делото и представената съдебна практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
До делба е допуснат недвижим имот – дворно место от 1190 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-91 кв. 19 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 77,50 кв.м., лятна кухня със застроена площ 14,85 кв.м. стопанска постройка, разделена на гараж, входно антре и баня със застроена площ 24,70 кв.м. стопанска постройка – курник със застроена площ 9,6 кв.м., паянтова стопанска постройка със застроена площ 14 кв.м. плевня-навес със застроена площ 53,4 кв.м. при квоти 3/4 ид.ч. за Г. И. и ? ид.ч. за И. Н.. В хода на производството със заповед № 1584/19.09.2011г. дворното место е разделено на два парцела. Спорът между страните се е концентрирал по това дали жилищната сграда, строена 1960г. лятната кухня до нея и гаража, строени до нея 1970г. са поделяеми на два дяла при приложение на чл. 203 ЗУТ.. Изготвеният инвестиционен проект предвижда обособяване на дял І от входното антре, две стаи и килер, който се преустройва в кухня, изграждане на санитарен възел в дъното на гаража, който става килер и дял ІІ-обособяване на „помещения за сезонно ползване” с една стая на ниво по-високо от другите с 90 см. Която ще бъде стая за почивка, лятна кухня с вход от двора от юг, санитарен възел и килер- бивше предверие на тоалетната с входове от вън от изток. За достъп до този дял се предвижда пътека от другия парцел, т.е. учредяване на право на преминаване през този парцел. За обособяване на този дял е необходимо преустройство на прозорец във врата, при установеното, че се касае за външна стена, която е и носеща. Установено е, че жилищната сграда и пристроените към нея лятна кухня и гараж са търпим строеж по пар.16 ЗУТ. Височината на лятната кухня е 1,87 м., а на гаража, в който има баня и следва да се обособи баня за второто жилище е 1,90 м. Така част от едното жилище ще е с по-молка височина от допустимото за жилище. Ако се направи и втората баня в гаража, неговата дължина ще остане 3,75 м. Стойността на първия дял е 7730 лв., а средствата, нужни за преустройството са 1382 лв. Стойността на втория дял е 3,790 лв., а на преустройството, за да се обособи е 845 лв. Стойността на имота в съществуващото състояние без преустройства, ведно с дворното место е 14 000 лв. Представеният инвестиционен проект е одобрен въпреки, че в становището на главния архитект е посочено, че поради съществуваща денивелация между жилищната сграда и лятната кухня е невъзможен директен преход между тях.
Съдилищата по същество не са възприели поделяемост на жилищната сграда. Съгласно чл. 203, ал.1 ЗУТ обособяването на дялове при съдебна делба е възможно, ако преустройството не е на значителна стойност и не създава неудобства, по-големи от обикновеното при спазване на строителните правила и норми. При извършване на контрол за законосъобразност на одобряването на проекта, делбеният съд в съответствие с ал.2 от същия текст е приел, че преустройствата са на стойност повече от 10% от стойността на имота – около 20 %, която е значителна по смисъла на съдебната практика. Необходимостта от учредяване право на преминаване е преценено като неудобство, по-голямо от обикновеното.
За да обоснове неподеляемост на жилищната сграда и стопанските постройки към нея, съдът се е позовал на представеното от касатора решение № 285 от 16.08.2010г. по гр.д.№ 3818/2008г. на ВКС І гр.о. Според това решение, законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки конкретен случай, но се определя като съотношение между стойността на имота преди преустройството и стойността на преустройството. По този критерий е преценена стойността на преустройството като значителна. Стойността на преустройството не е единствения аргумент, поради който имота е приет за неподеляем. Необходимостта от учредяване на право на преминаване е преценена като неудобство, но то е и правно невъзможно, защото ограничените вещни права могат да съществуват само до колкото са предвидени в закона, а сервитут не е уреден по ЗС. Със съдебното решение по дело за делба не може да се учреди право на преминаване през един парцел, за да се осигури достъп да сградата в него на собственика на съседния парцел без съгласието на страните. Разделянето на сградата на два дяла е невъзможно и защото съгласно чл. 203, ал.1 ЗУТ, поделяемостта следва да съответства на строителните правила и норми. В конкретния случай единия дял съставлява „помещения за сезонно ползване”, какъвто обект сега действащите строителни правила и норми не уреждат. Той не съставлява и жилище, тъй като частта от гаража, която след преустройството й в баня с тоалетна е с височина 1,90 м. – по малко от минималната височина от два метра. Същевременно ако такова преустройство се извърши, останалата дължина на гаража от 3,75 м би била недостатъчна за да се ползва гаража с това предназначение.
При така изложеното, разрешението на поставения правен въпрос е в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика. Тя изисква съдът да се съобразява при преценката на поделяемостта с конкретните обстоятелства по делото, което възззивния съд е сторил. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Съобразно този резултат, на ответникът по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказания размер 808 лв., съставляващи платен на два пъти адвокатски хонорара на настоящото производство.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2677 от 17.12.2013г. по гр.д.№ 3265/2013г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Н. Н..
Осъжда И. Н. Н. да заплати на Г. Н. И. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: