О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София 08.04.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3791 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. П. К., чрез адв. Д. Г. срещу решение № 99/14.06.2016 г. по в. гр. дело № 253/2019 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 227/22.02.2019 г. по гр.дело № 6241/2017 г. на Сливенския районен съд. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният частичен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД се уважи.
В изложението са поставени въпросите: пункт 1-ви – очевидна неправилност на въззивното решение. В пункт 2-ри се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поддържа се, че съгласно ППВС № 1/28.05.1979 г. първият фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на уищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък след погасяване на задължението и т.н. Жалбоподателят сочи, че по иска за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника – да установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното задържане. Твърди, че по делото ищецът е доказал факта на плащането, но ответника не е установил да е налице основание за получаване на сумата. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Цитирано е ППВС № 1/28.05.1979 г.
Ответникът по касационната жалба С. И. Г., чрез адв.Е. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Постъпило е и допълнително писмено становище по жалбата от 05.02.2020 г., в което са доразвити доводите в първоначалното такова.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение на Сливенския окръжен съд е потвърдено решение № 227/22.02.2019 г. по гр.дело № 6241/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Г. П. К. срещу С. И. Г. частичен иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата 9 400 лв., като част от сумата 18 800лв., представляваща общия размер на получени без основание суми от С. И. Г. за периода 29.09.2014 г. до 12.08.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба като неоснователен.
За да постанови този резултат съдът е приел, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е основана на събраните по делото доказателства, възприел е правните изводи на този съд и е препратил на основание чл.272 ГПК към тях.
Прието е, че Г. П. К. е предявил частичен иск за връщане на сумата 9400 лв. от общ размер на целия иск 18800 лв., платена при начална липса на основание с правна квалификация чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Съдът е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства – 4 бр. разписки за прием на паричен превод и 17 бр. вносни бележки на „Юробанк България“ АД, неоспорени и от ответника, наличието на имуществено разместване – предаване на сумата от общо 18 800 лв. от страна на ищеца Г. К. на ответника С. Г., който е получател на същата.
Относно една от предпоставките за основателност на иска по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД твърдението на ищеца в първоинстанционното производство е било липса на основание за плащане на сумата, поради което според съда доказателствената тежест за установяване на такова се носи от ответника. Отчетено е, че в разписките за паричен превод е посочен само паричен превод „ПП“, а във вносните бележки – „захранване на сметка“ – т.е., че не е посочено конкретно основание за плащане на сумите.
Прието е, че твърдението на ответника е, че през процесния период е работил по трудово правоотношение първо в ТД“Термо инстал – БГ“ ЕООД/до м.01.2015 г./, собственост и управлявано от ищеца Г. К., а след това/от м.05.2015 г. до м.10.2015 г./ във фирмата на съпругата му П. К. –„А. БГ“ ЕООД, съответно като общ работник и технически изпълнител. Прието е също, че по договорка с ищеца ответникът организирал работата на обектите на дружествата в района на [населено място], [населено място], [населено място], както и организирал пребиваването на командированите работници до приключване работата на обекта. Посочил е, че твърдението на ответника е, че процесните суми е получавал от ищеца по нарочно открита за целта в [населено място] банкова сметка за заплащане на командировъчни разходи на работниците, гражданска отговорност на техниката, технически прегледи на МПС, закупуване на горива, гуми и др, свързани с работата на обекта, като превежданите суми е разходвал с тази цел, като ежемесечно се е отчитал лично на ищеца и съпругата му.
Възприет е извода на първоинстанционния съд, че ответникът с ангажирането от него доказателства, включително и чрез обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК е доказал твърденията за наличие на основание за извършените парични преводи на общата сума 18 800 лв., в частност на исковата сума от 9400 лв., в какъвто размер е предявен искът като частичен.
Приел е, че твърденията за наличие на трудови правоотношения между ответника и фирмата, собственост на ищеца, а впоследствие с фирмата, собственост на съпругата на ищеца са установени от събраните по делото писмени доказателства и са потвърдени от ищеца при изслушването му по реда на чл.176 ГПК.Съобразено е, че не е твърдяно и не е спорно между страните, че процесните суми не са плащани и не са получавани за лична заплата на ответника.
Прието е за установено твърдението на ответника, че е открита нарочна банкова сметка в банков клон в [населено място]/в „Юробанк България“ АД/, за да получава парични средства във връзка с работата на обекта в този район и по тази сметка ищецът е превеждал процесните суми точно в периода, в който е бил в трудови правоотношение, респ. договорни правоотношения с ответника. Прието е също относно твърдението за договорки между ищеца и ответника, последният да организира работата на обектите на двете фирми, включително техника и работници, че в тази насока са показанията на свидетеля Д. С., които съдът е възприел, като непротиворечиви и дадени от лице, незаинтересовано от спора, че същите са потвърждават и от показанията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК.
Въззивният съд е взел предвид, че ищецът при отговори на въпроси по реда на чл.176 ГПК категорично е посочил, че процесните суми е превеждал на ответника С. Г. за заплащане на горива, заплати на хора, за нуждите на обекта, където е работил, съответно и въобще във връзка с трудовата дейност на фирмата му. По същият начин било и с работата за фирмата на съпругата му. Съобразено е, че изрично ищецът е заявил, че превежданите пари, макар и от негово собствено име са пари на фирмата. Съдът е преценил тези обяснения наред с другите доказателства по делото, като е посочил, че същите са относно неизгодни за ищеца факти и, че с тях се признават твърденията на ответника, посочени в отговора на исковата молба. Приел е, че тези признания на факти са подкрепени от показанията на свидетеля Д. С. и от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства. Приел е също за установено от последните, че ответника, както и изрично е признал и ищеца е правил плащания за закупуване на горива, масла и части за техниката, използвана на обектите, работи по които изпълнява фирмата на ищеца, като съобразно уговорките ответникът получавал документи/касови бонове и фактури/ на името на тази фирма „Термо инстал-БГ“ ЕООД, тъй като закупуваните материали са за нея и плащането е ставало с пари на фирмата, преведени по нарочно откритата на името на ответника сметка от управителя-ищеца.
Прието е за установено от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, подкрепени косвено и от заключението на СИЕ твърдението на ответника, че с преведените от ищеца по банковата сметка средства са заплащани командировъчни пари и аванси на работниците на обектите. Посочено е, че подходът на работодателя за липса на командировъчни заповеди, плащане в брой на аванс и заплата без подпис в разплащателна ведомост е незаконосъобразен, че за това ответникът не може да носи отговорност и от него не могат да се искат отчетни документи, при тази практика на работодателя, чиито представител по закон е ищеца.
Въззивният съд е формирал извод, че процесните суми са превеждани на твърдяното от ответника основание и разходвани от него на база изрични уговорки с ищеца за покриване разходи във връзка с работата по обектите на фирмата на ищеца. С оглед на това е заключил, че е налице основание за извършените парични преводи. Изведен е и извод, че не е установена хипотезата на чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, тъй като паричните преводи са направени на правно основание, че предявеният частичен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Преценено е за ирелевантно заявеното от ищеца при изслушването му по чл.176 ГПК, че за част от сумата ответника не му е представил отчетни документи, но не знае за каква част и поради това/вероятно поради невъзможност за счетоводно отчитане на направените разходи именно, поради избрания от ищеца начин да извършва плащанията на работниците – в брой, без подпис във ведомост, без командировъчна заповед и без сключени трудови договори/ е заведено делото. Според съда отношенията по отчитане на направените по нарочно възлагане разходи са извън предмета на спора. Съобразено е, че за част от разходите ответникът е представил отчетни документи, което съдът е приел, че потвърждава извода за наличие на отношения и съответно основание, въз основа на което са извършвани плащанията на процесните суми.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният частичен иск е отхвърлен, като неоснователен.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпросите по пункт 2-ри от изложението. В тази част от изложението не е формулиран ясно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос, като такъв въпрос не е поставен. Сочи се, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС № 1/28.05.1979 г. и е възпроизведена част от мотивите на същото. Формалното възпроизвеждане на текста на чл.280,ал.1,т.1 ГПК не налага извод, че жалбоподателят е формулирал правен въпрос по смисъла на този текст. Следователно не е установено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по т.1-ва – противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 99/14.06.2019 г., постановено по в.гр.дело № 253/2019 г. на Сливенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 5196/13.08.2019 г., подадена от ищеца Г. П. К., чрез адв. Д. Г., с постоянен адрес, [населено място], район „С.“, [улица], ет.2,ап.3, съдебен адрес [населено място]“, [улица],, ет.1,ап.3, чрез адв.Д. Г..
Осъжда Г. П. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес, [населено място], район „С.“, [улица], ет.2,ап.3 да заплати на С. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк],[жилищен адрес] сумата 800 лв. разноски по делото за производството пред ВКС по чл.288 ГПК за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ Е: