Определение №212 от 9.4.2009 по ч.пр. дело №189/189 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
N 212
 
София, 09.04.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на  6 април   две хиляди  и девета година в състав:
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 189 -2009 година.
 
Производството е по чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “В”ООД-г. София срещу определението от 8.12.08г. по г.д. №466/08г. на АС-г. София, 3-ти с-в.
Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Ответникът по частната жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на касатора за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение от 3.11.08г. по г.д. №466/08г. на АС-г. София, ТК, 3-ти с-в съдебни разноски.
В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е прието, че решението в частта му относно съдебните разноски има характер на определение, поради което то не подлежи на предварително изпълнение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
С отпадане на процесуалната възможност за отделно обжалване на решението в частта му относно съдебните разноски-вж.чл.80 ГПК/нов/, предвидена в чл.70 ГПК/отм./ остава уреден само един процесуален ред за защита срещу решението в частта му относно съдебните разноски, а именно този предвиден в чл.248 ал.1 ГПК.
Изложеното позволява да се обобщи, че въззивното решение, в частта му за присъдените съдебни разноски има правната характеристика на определение, което не подлежи на предварително изпълнение, тъй като за него не е предвидено отделно обжалване, а такова единствено по реда по който се обжалва самото въззивно решение-арг.от чл.248 ал.3 ГПК.
Като е обосновал аналогичен краен извод въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ВКС-ТК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА определението от 8.12.08г. по г.д. №466/08г. на АС-г. София, 3-ти с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top