О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.София, 09.032010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1526 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. К., Т. Б. К. и Б. К. К. срещу решение № 1* от 22.06.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1* от 2009 г., с което е отменено решение № 516 от 27.02.2009 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 1* от 2008 г. и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу О. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на собственост върху имот № 154 с площ от 497 кв.м., представляващ част от бивш имот пл. № 38, попадащ в границите на урбанизираната територия, определена с ПУП на кв.„П”- гр. П., одобрен със заповед № Р* от 30.10.1998 г., за който имот е отреден УПИ IX от кв.17.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че в обжалваното решение и в посочени от касаторите решения на други съдилища е налице противоречиво решаване на следния въпрос: възможно ли е доказване на собственост с установителен иск по общия исков ред при пряко и пълно доказване с допустимите доказателствени средства в исковото производство, ако се касае за имот, подлежащ на възстановяване по реда на специални закони /ЗСПЗЗ/ по административен ред, но същият никога не е бил заявяван за възстановяване нито от ищците, нито от други лица, не е бил възстановен и към момента на предявяване на иска фактическата власт върху него се упражнява от ищците, а в действащия план е записан като „временно стопанисван от общината до доказване на собствеността”. Според касаторите, произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС в обжалваното решение е прието, че липсва идентичност между закупения от праводателя на ищците и претендирания с исковата молба имот, което не отговаряло на събраните по делото доказателства. Като решения, на които обжалваното решение противоречи се сочат: решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 584 от 18.04.2008 г. по в.ч.гр.д. № 164 от 2008 г. на В. окръжен съд и решение от 17.10.2007 г. по гр.д. № 303 от 2006 г. на Софийския окръжен съд.
Ответникът по жалбата О. П. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от В. Б. К., Т. Б. К. и Б. К. К. срещу О. П. установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е земеделски по своя характер и като такъв е подлежал на възстановяване по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ. След като ищците са пропуснали преклузивния срок да заявят този имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то те не могат да се легитимират като собственици на този имот към настоящия момент с договора за покупко-продажба от 23.07.1957 г., сключен от техния наследодател.
Така постановеното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, в т.1 от което е прието, че решенията на създадените със ЗСПЗЗ специални административни органи /поземлени комисии, сега общински служби „З”/ имат конститутивно действие за правото на собственост върху земеделски земи, тоест, правото на собственост върху такива земи се възстановява по силата на самото решение на административния орган, а когато такова няма или е постановен отказ- бившите собственици на земеделски земи не са техни собственици към настоящия момент. В този смисъл не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво решаван от съдилищата въпрос. Това основание би могло да е налице, само ако по даден правен въпрос няма задължителна практика на ВКС и поради това съдилищата в страната решават този въпрос по различен начин. Това е така, тъй като произнасянето на ВКС в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК цели да се даде задължително тълкуване на правна норма, с което да се преодолее различното прилагане на тази правна норма от съдилищата в страната- цел, която е постигната, когато по този въпрос вече има задължителна практика на ВКС. В този случай основание за допускане на касационно обжалване би могло да бъде само чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- ако в обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с тази задължителна практика на ВКС. А както бе изложено по-горе, в настоящия случай Пловдивският окръжен съд е постановил решение в съответствие, а не в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по горепосочения въпрос поради следното: Произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото само в следните случаи: когато по даден въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналагия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промяна в законодателството или обществените условия се налага да бъде дадено ново тълкуване на определена правна норма. В случаите като настоящия, когато по посоченият от касаторите въпрос има задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС/ не би могло да е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като дори и да е имало непълнота или неяснота на правните норми, тя е преодоляна с тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС в горепосоченото тълкувателно решение.
Вторият посочен от касаторите въпрос /за необосноваността на решението поради несъответствието на правните изводи на съда със събраните по делото доказателства относно идентичността на процесния имот/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а е основание за касационно обжалване на решението по смисъла на чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, което обаче би могло да се разгледа, само ако бъде допуснато касационното обжалване по реда на чл.288 от ГПК.
С оглед на всичко гореизложеното, не са налице посочените от касаторите основания на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. Б. К., Т. Б. К. и Б. К. К. срещу решение № 1* от 22.06.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1* от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.