О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 05.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1788/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. П. от гр. П., приподписана от адв. В против въззивно решение №976 от 01.06.2009 год., постановено по гр.д. №584/2009 год. на Пловдивския окръжен съд., с което е оставено в сила решение №245/19.12.2008 год. по гр.д. №2877/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. Т. П. от гр. П. против „А” Е. , гр. П. иск с пр. осн. чл. 128,т.2 за заплащане на трудово възнаграждение за месец май 2007 год. в размер на 280 лв. и иск с пр. осн.чл. 213,ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане на работа за м. юни 2007 год. / след 18.06.2007 год./ в размер на 210 лв. ,както и в размер на по 420 лв. за всеки от месеците юли, август и септември 2007 год. до влизане на решението в сила, като неоснователни.
Касационният жалбоподател прави оплаквания, че решението е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес. Моли същото да бъде обезсилено , а производството по делото да бъде прекратено.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК , приложено към въззивната жалба и обозначено като „молба” , касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване на решението с наличието на критериите, визирани в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Като процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото и е решен в противоречие с практиката на ВКС, може да бъде конкретизиран този относно наличието на правен интерес за разглеждане на исковете по чл. 128,т.2 и чл. 213,ал.2 КТ , след като е било прекратено производството по иска за установяване съществуване на трудово правоотношение между страните.
Ответникът по касационната жалба „А” Е. , гр. П. оспорва наличието на основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение , както и основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Съгласно чл. 280,ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.
С оглед на това, касационната жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска за трудово възнаграждения за м. май 2007 год. в размер на 280 лв. , е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане .
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, доколкото отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК , подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от страна която има правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Последното е така, доколкото искът по чл. 213,ал.2 КТ касае една претенция в общ размер на 1470 лв., а не няколко обективно съединени такива, всяка от които в размер по- нисък от 1000 лв.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба в посочената част , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
С оглед въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне касационно обжалване следва да са удовлетворени изискванията на чл. 280 ГПК като на първо време жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Такъв въпрос е формулиран , когато същият е бил предмет на разглеждане във обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора.
В случая процесуалноправния въпрос, който се сочи в изложението на касатора не е стоял и не е бил предмет на разглеждане във въззивното производство и постановеното въззивно решение не изразява позицията на въззивният съд по него.
С обжалваното решение въззивният съд е изразил становище относно доводите на жалбоподателя за недопустимост на постановеното от ПРС решение като такова, постановено по непредявен иск. Пред този съд не е повдиган въпроса и същият не е изразил становище относно недопустимостта на производството по исковете с пр. осн. чл. 128, т.2 и 213,ал.1 ГПК поради това, че съдът е прекратил предявеният в това производство иск за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните.
Само на това основание касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 213,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане на работа , не следва да се допуска.
Предвид изложеното, не се налага обсъждане на конкретните основания за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №976/01.06.2009 год., по гр.д. № 584/2009 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е оставено в сила решение №245/19.12.2008 год. по гр.д. №2877/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявените от Р. Т. П. от гр. П. против „А” Е. , гр. П. иск с пр. осн. чл. 213,ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане на работа за м. юни 2007 год. / след 18.06.2007 год./ в размер на 210 лв. , както и в размер на по 420 лв. за всеки от месеците юли, август и септември 2007 год., до влизане на решението в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Т. П. против решение №245/19.12.2008 год. по гр.д. №2877/2007 год. на Пловдивския районен съд, в частта ,в която е оставено в сила решение №245/19.12.2008 год. по гр.д. №2877/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. П. от гр. П. против „А” Е. , гр. П. иск с пр. осн. чл. 128,т.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за месец май 2007 год. в размер на 280 лв.
В частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
В останалата част, определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: