О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 19.03.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Т. от гр. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 24.07.2008г. по гр.д. №900/20067. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касационна жалба Л. И. К.,Райна И. Б. ,Кирчо И. Т. ,Наташа И. Д. ,Елена И. К. ,Илия И. Т. и Ц. Г. Т. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 24.07.2008г. по гр.д. №900/2007г. Окръжен съд-Благоевград е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от П. И. Т. иск за делба на УПИ * в кв.33 по плана на гр. Г. с площ от 450кв.м.,ведно с І и ІІ етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда,без пристройката към нея.
Прието е,че първият и вторият етаж от сградата представляват самостоятелни жилища,състоящи се от разпределително антре,санитарен възел,кухня и две спални,устроени в старата част на жилищната сграда, като през 1990г. наследодателите на страните И са се разпоредили в полза на дъщеря си Е. И. и на сина си К. И. с двата жилищни етажа,с оглед на което към настоящия момент не е налице съсобственост по отношение на тези два обекта. Прието е,че предмет на разпореждане от страна на наследодателите са целия първи и втори етаж от сградата,а не реални части от тях,тъй като и преди пристрояването на етажите с помещенията,които понастоящем представляват дневни,макар във фаза груб строеж и функционално неприсъединени към етажите,освен трите стаи етажите са включвали и разпределително антре и санитарен възел и са отговаряли на изискванията за самостоятелно жилище. Извършено е буквално и логическо тълкуване на волята на страните по договорите и е прието,че се касае до разпореждане изцяло с двата жилищни етажа. По отношение на дворното място е прието,че представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и делбата му е недопустима.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въпросът дали разпореждането с реална част от жилище обуславя нищожност на договора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Тезата на касатора за наличие на подобно противоречие обаче не може да бъде споделена. Действително в представените с изложението решения на ВКС /решение №158/20.02.1992г. по гр.д. №1290/90г. на І ГО на ВС и решение №418/08.06.2004г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д. №706/2003г./,както и в константната практика на ВКС се приема,че договорът за продажба /респ. за прехвърляне посредством друг вид сделка на право на собственост/ на отделна стая или на друга реална част от жилище е нищожен поради невъзможен предмет,ако тази реална част не представлява самостоятелен обект. От идентично разрешение на поставения въпрос изхожда обаче и въззивният съд,но приема на основата на установените по делото факти, че в случая подобна хипотеза не е налице,тъй като предмет на извършените през 1990г. разпоредителни сделки са съответно целия първи и втори етаж, които към този момент са отговаряли на всички изисквания на действуващите строителни правила и норми за самостоятелни жилища. Въззивният съд също приема,че разпореждането с реална част от жилище би обусловило нищожност на договора. Възражението за нищожност на сключените през 1990г. договори е прието за неоснователно не защото въззивният съд е възприел разпореждането с реална част от жилище като валидно,а по причина,че извършеното разпореждане касае цялото жилище на първия,респ. на втория етаж,а не реална част от него. В този смисъл не е налице противоречие с практиката на ВКС в твърдения от касатора смисъл, респ. не е налице соченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Представените с изложението решение №270/07.02.1977г. по гр.д. №265/76г. на І ГО на ВС и решение №16/31.01.2008г. на ВКС,ТО по т.д. №649/2007г. не следва да бъдат обсъждани,тъй като не е налице сходство на разглежданите хипотези,което да обуслови извода за произнасяне по идентичен материалноправен въпрос с посочения в изложението.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.07.2008г. по гр.д. №900/2007г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от П. И. Т. касационна жалба вх. № 2713/25.08.2008г.
Председател:
Членове: