О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.София, 18.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 873/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на О. на Т. от гр. С., чрез адв. Г срещу решение №17/22.05.2009г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по д. № 378/2009 г., с което е потвърдено решение №104 от 5.03.2009г. по гр.дело №106/2006г. на С. окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му, предявени срещу “У” А. , гр. С.. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Счита за неправилен извода на съда, че договорът за наем е едностранно прекратен през 1997г. и че претенцията му за наем е погасена по давност. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответната страна “У” А. , чрез процесуалния си представител адв. А в писмено становище счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба, а обжалваното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират трите хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за наем от 1.06.1993г. е едностранно прекратен от наемателя тогава ТБ “Х” А. , без съгласието на наемодателя / ищеца по делото/ и този въпрос е разрешен с влязлото в сила решение на ВКС, постановено по т.дело № 529/2006г. по частично предявен иск на същото основание и между същите страни. С решението на състав на ВКС, ТК е прието, че когато срочният договор за наем е фактически едностранно прекратен от наемателя, за наемодателя остава правото да претендира вреди от неизпълнението на основание чл.82 във връзка с чл.79 ЗЗД. При така определеното и от ищеца основание на иска, съдът е приел за правилен извода на първоинстанциония съд за погасяване на вземането на ищеца по давност, с начален момент прекратената облигационна връзка, т.е. края на 1997г.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първият поставен като съществен материалноправен въпрос – дали е допустимо в правния ред едностранно да бъде прекратен договор за наем, при фактическо освобождаване на наетия имот и неплащане на наемната цена, при изричното несъгласия на изправната страна по договора, не е решаващ за изхода на делото, поради което не е налице първата основна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – въззивният съд да се произнесъл по правен въпрос от решаващо значение за крайния изход на делото. Въззивният съд е взел предвид при разглеждане на иска по чл.82 ЗЗД, че въпросът за съществуването на облигационната връзка по договор за наем между страните, към периода, за който са предявени исковете, е бил разрешен с влязло в сила решение на ВКС по частичния иск, и при изменението си на иска си по чл.82 ЗЗД ищецът се е съобразил с това решение. Въпросът би бил от значение за изхода на делото, ако ищецът е предявил иск по чл.232, ал.2 ЗЗД, а такъв в хода на производството по делото, вкл. и пред въззивния съд не е поддържан.
От значение за крайния изход на делото е въпросът от който момент започва да тече давността по иск по чл.82 ЗЗД и в този смисъл касаторът е осъществил първата предпоставка за достъп до касация – посочване на материалния въпрос от значение за крайния изход на делото. Не са налице обаче останалите предпоставки на закона – касаторът не е посочил противоречива съдебна практика – задължителна за съдилищата / чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или практика за противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, както и не е обосновал третата предпоставка на закона – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Не са изложени аргументи за приложимата правна норма, която се нуждае от тълкуване защото е неясна, непълна или пък трябва да се изостави една съдебна практика и създаде нова, в които случаи разрешеният от съда правен въпрос би попаднал в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №171/15.06.2009г., постановено по д. № 378/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданска колегия, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: