1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
Гр.София, 11.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1211/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Б. срещу Решение на Софийски градски съд от 4 юли 2016 г. по в.гр.д.№ 18957/2014 г. в потвърдителната му част срещу жалбоподателката. С първоинстанционния съдебен акт, постановен на 8 октомври 2014 г. в открито с.з. по гр.д.№ 30117/2014 г. и обявен с мотивите в присъствието на процесуалните представители на страните Софийският районен съд, ГО, 62 състав, е признал за установено по установителен иск на „Р./БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, предявен по реда на чл.422 ГПК, че М. С. Б. и Г. С. Б. дължат солидарно на ищцовата банка сумата 20 727,85 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 30 ноември 2007 г. и 4 анекса към него, 3 649,96 лв.редовна лихва за периода 15.07.2012 г. – 2.02.2014 г., 389, 04 лв. наказателна лихва за периода 15.08.2012 г. – 20.02.2014 г. и 748,74 лв. договорна лихва по чл.3 от Анекс № 2/30 март 2010 г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска 21.02.2014 г. до окончателното й плащане. С въззивното решение на СГС първоинстанционният акт е частично отменен по жалба на ответницата Г. С., предявените срещу нея искове са частично отхвърлени и поради необжалване на решението на СГС спрямо нея от заинтересованите страни същото е влязло в сила в отменително-отхвърлителната му част.
В касационната жалба на М. С. Б. се поддържа, че постановеното спрямо нея въззивно решение е неправилно. Претендира се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на установителните искове срещу касаторката. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация „Р./БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София не е взел становище по жалбата в срока за отговор.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на СГС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на Софийския РС в обжалваната му от ответницата М. С. част, въззивният съд е приел за неоснователни възраженията й за необявяване предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за нищожност на неравноправни клаузи в договора поради противоречието им с разпоредби на З.. В мотивите на решението е прието, че между страните е възникнала облигационна връзка по силата но договор за банков кредит за сумата 30 000 лв., която е изцяло усвоена. В периода от 12 август 2009 г. до 21.12.2010 г. са подписани 4 анекса към договора, с които страните са констатирали размера на непогасената част от задълженията към датата на подписване на съответния анекс и са приемали нов погасителен план за издължаване на остатъка от вземанията на банката по договора за кредит. Договаряни са промени в лихвения процент поради изменение в пазарните условия и това е била една от причините за подписване на анексите. Обсъдени са доводите на ответниците по иска за нищожност на част от клаузите поради противоречие с норми на З. и са приети за неоснователни. Обсъдено е и възражението за необявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съдът е заключил, че уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до жалбоподателката М. Б. на 10.8.2013 г. съгласно представена по делото обратна разписка, установяваща получаването му лично от адресата, т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 2.102.2014 г. Договорните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита са изследвани от съда, чиито изводи са основани на заключение на ССЧЕ, съдържащо констатация за преустановяване на плащанията след месец август 2012 г. Прието е, че обективно съединените искове срещу кредитополучателката М. Б. са изцяло основателни с оглед на уточнения чрез експертизата размер на задълженията по процесния договор.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното въззивно решение следва да се приеме, че въпросът относно елементите на фактическия състав на договора за заем и разпределяне на доказателствената тежест за установяването им между страните се явява неотносим към предмета на спора. О. връзка между банката и М. С. Б. се основава на консенсуален договор за банков кредит и фактическият състав на сделката правилно е квалифициран от съдилищата.
По формулирания от касаторката въпрос в т.1 на изложението на основанията за достъп до касация – Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доводи и възражения на страните от значение за изхода на спора и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност – е създадена постоянна практика по чл.290 ГПК съгласно която за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими доказателства, от които зависи изходът на спора /Решение № 75 от 20 юни 2016 г. на ВКС, Второ т.о. по т.д.№ 1608/2015 г., Решение № 94/ от 13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на ВКС, Второ т.о., Решение № 161 от 4 октомври 2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др./.
Въззивният съд не се е отклонил в обжалваното решение от цитираната задължителна за него практика по чл.290 ГПК и е обсъдил релевираните с отговора на исковата молба и с въззивната жалба възражения за необявяване предсрочна изискуемост на целия кредит и за нищожност на неравноправни клаузи в анексите от 1 до 4, поради което не е налице соченото допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият процесуалноправен въпрос на касатора – Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логически и опитни правила – е от значение за обосноваността и правилността на изводите на съда. За да отговаря на критерия за общо основание за допускане на касационно обжалване, правният въпрос трябва да е от значение за изхода на спора, не и за правилността на изводите на въззивния съд, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за достъп до касация са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, които не са обект на проверка във фазата на селекция на касационната жалба.
Допълнителното селективно основание чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено, касаторката не е развила съображения с какво разглеждането на формулираните от нея процесуалноправни въпроси би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й, не се позовава на непълнота, неяснота или противоречия в нормативната уредба и необходимост от преодоляване на несъвършенствата й според изискванията на т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателката не установява сочените в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 5603/4 юли 2016 г. по в.гр.д.№ 18957/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Г въззивен състав в обжалваната от М. С. Б. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: