ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213
София, 13. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4459 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3892/20.07.2017 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 314/2017, с което е отменено решение № 453/23.01.2017 на Разложкия районен съд по гр. д. № 502/2015, като е уважен предявеният иск за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение по чл. 135 ЗЗД и е отхвърлен предявеният иск за обявяване на относителна недействителност на последващия договор за продажба по чл. 135 ЗЗД.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец Д., представляван от юрк. С. К., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички факти и обстоятелства относно правно релевантните факти, възможността съдът да приемe определени факти за доказани, без да са представени преки доказателства по делото, както и по материалноправния въпрос за значението на конкуренцията между няколко вписани акта при установяване на знание за увреждане, доколкото не може да се преодолее оповестително-защитното действие на вписването, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 153/03.02.2017 на ВКС, I ТО по т.д. № 3372/2015.
Ответниците по жалбата Р. Д. Д., Д. Р. Д. и А. Г. Д., представлявани от адв. Б. Б. от САК, я оспорват като считат, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а по същество я оспорват като неоснователна и считат, че в обжалваната му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендират направените разноски.
Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от адв. Ир. С. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.
Недоволни от решението в уважителната част са касаторите-ответници Р. Д. Д., Д. Р. Д. и А. Г. Д., представлявани от адв. Б. Б. от САК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на липсата на доказателства за качеството кредитор, по-специално когато решението в уважение на иска по чл. 42 ЗСГ (отм.) е отменено по реда на чл. 304 ГПК и отпада ли с това качеството кредитор; за възможността да се обявят за относително недействителни действия, извършени от ответник по иск по чл. 42, ал. 3 ЗСГ (отм.) преди производството по делото да е приключило с влязло в сила решение; може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД разпоредителна сделка за целия имот, който е придобит в режим на съпружеска имуществена общност; както и има ли качеството длъжник съпругът, който е конституиран като необходим другар на ответника по висящо производство по чл. 42 ЗСГ (отм.), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 5/2013 на ВКС, ОСГТК, решение № 131/16.06.2014 по гр. д. № 4996/2013 на ВКС, III г.о.; решение № 639/06.10.2010 по гр. д. № 754/2009 на ВКС, IV г.о.; решение № 552/15.07.2010 по гр. д. № 171/2009 на ВКС, IV г.о.; решение № 45/01.06.2011 по гр. д. № 450/2010 на ВКС, III г.о.; решение № 147/13.05.2016 по гр. д. № 463/2016 на ВКС, IV г.о.; № 131/02.02.2016 на ВКС, I т.о. по търг. д. № 1352/2014; решение № 196/07.10.2015 по гр. д. № 7109/2014 на ВКС, III г.о.; решение № 246/30.06.2015 по гр. д. № 578/2015 на ВКС, IV г.о.
Ответникът по жалбата Д., представляван от юрк. С. К., я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, но паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция е 4.879,80 лева, намира, че то не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК ( в редакцията ДВ, бр. 50/2015).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Д., Р. Д. Д., Д. Р. Д. и А. Г. Д. срещу решение № 3892/20.07.2017 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 314/2017.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.