О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 213
София, 15.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1426/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. С. В.-Г. чрез пълномощник адвокат С. В. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав № 879/31.05.2011 г., постановено по гр. д. № 945/2010 г., с което е отменено решение на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 8-ми състав от 12.08.2010 г., постановено по гр. д. № 5203/2008 г. и е постановено друго решение, с което е развален по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Н. Д. Х. ЕГН [ЕГН] срещу Л. В. ЕГН [ЕГН] сключения на 30.08.2002 г. между първия, като прехвърлител и втората, като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нот. акт № 193, том І, рег. № 9948, дело № 165/2002 г. на Нотариус, рег. № 107 по регистъра към Нотариалната камара.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулирани следните правни въпроси: когато кредиторът постави в невъзможност длъжника да изпълнява задълженията по договор за гледане и издръжка, поради това, че кредиторът преобладаващо пребивава в чужбина, може ли да се приеме, че длъжникът е неизправна страна по договора и това основание ли е за развалянето му; дали длъжникът по договора за гледане и издръжка следва да изпълнява задължението си съобразно социалните и битови нужди на кредитора и следва ли съдът при преценката си дали да развали един договор за гледане и издръжка да изследва добросъвестността и морала на страните при изпълнение на договора; след като съдът е указал на ищеца-кредитор, че е в негова доказателствена тежест да докаже, че е оказвал съдействие за изпълнението на договора за гледане и издръжка и по делото са събрани доказателства, че ищецът не е оказвал съдействие за изпълнението на договора, може ли въззивната инстанция да елиминира неизпълнението на указанията в доклада на първоинстанционния съд и да обоснове решението си на недоказани твърдения. В противоречие с ППлВС № 3/29.03.1973 г. по гр. д. № 2/1973 г. въззивният съд е приел, че е без значение, че кредиторът-ищец не е оказвал съдействие за изпълнението на договора за гледане и издръжка. В противоречие с ТР № 30/17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ВС, ОСГК въззивният съд е приел, че е без значение факта, че ищецът е пребивавал продължително в чужбина, както и в противоречие с ТР № 96/28.05.1966 г. по гр. д. № 65/1966 г., ВС, ОСГК, в което е прието, че изпълнението на задължението за издръжка и натура изисква съдействието на кредитора. Въззивното решение противоречи на ТР № 1/2004 г., ОСГК, в т. 10 на което е прието, че страната, която твърди, че е изпълнила точно парично задължение следва да докаже позитивните факти на плащането при ограниченията на чл. 133, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, сега чл. 164 ГПК. Посочените търкувателни решения и постановление са приложени в копия.
За ответника по касация Н. Д. Х. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Д., Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като е приел, че не е установено точно изпълнение на задълженията на ответницата по договора, чието разваляне е поискано.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е изпълнено общото изискване за посочване на правни въпроси съгласно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГК. Формулираните въпроси касаят фактически обстоятелства на конкретния случай, които са обосновани с оплаквания по правилността на съдебното решение, които не са относими към производството по предварителна селекция на касационните жалби. Във връзка с първия въпрос становище, че ищецът не е оказвал съдействие за изпълнение на задълженията й по алеаторния договор е изразено за първи пъс с писмена защита пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 143, ал. 3 ГПК всички искания, възражения и становища се правят най-късно в първото по делото съдебно заседание или в определен от съда допълнително срок по чл. 144 ГПК. Ако кредиторът не е оказвал съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника той следва да трансформира натуралното си задължение за гледане и издръжка в паричен еквивалент /ТР № 96/66 г./. Неоснователно е позоваването на ППлВС № 3/73 г., което се отнася за договор за строителство на жилище и е неотносимо към настоящия случай. По втория материалноправен въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с ТР № 30/81 г. по гр. д. № 2/81 г., ВС, ОСГК, с което е прието, че изпълнението на договора за гледане и издръжка трябва да е съобразено с правилата на добросъвестността и морала /чл. 63 ЗЗД/. С оглед доказателствата по делото съдът е приел, че епизодичните посещения в дома на ищеца и съвместното посрещане на рождени дни и други празници не доказва, че задълженията по алеаторния договор са изпълнявани през целия период на договора и в пълен обем. Без значение са обстоятелствата дали прехвърлителят по алеаторен договор разполага с достатъчно средства за задоволяване на потребностите си и дали е могъл сам да се грижи за битовото си обслужване, в който смисъл е постоянната съдебна практика. В случая след заболяването на ищеца от карцином и напредналата му възраст са изисквали още по-интензивни грижи, а през този период няма данни приобретателката по договора да е полагала каквито и да било грижи. Формулиран процесуалноправен въпрос няма. Изложеното в тази насока касае правилността на въззивното решение, от което приобретателката по договора не е доволна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав № 879/31.05.2011 г., постановено по гр. д. № 945/2010 г. по описа на същия съд по касационна жалба на Л. В..
ОСЪЖДА Л. В. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на Н. Д. Х. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. ІІ, ап. 3 сумата 500 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: