О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
[населено място], 16.03. 2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №536/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на К. Г. К. и Д. Г. К. от [населено място] срещу решение № 185 от 11.11.2010г., по в.т.д. № 436/2010г. на Варненския апелативен съд. С последното е потвърдено решение на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен искът по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на акционерите на търговското дружество [фирма] от 12.12.2009г. за избор на нов Съвет на директорите. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат следното: решението на Варненския апелативен съд противоречи на решението на Агенцията по вписванията, с което е постановен отказ за вписване на СД. От значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е важно съдът да се произнесе по изложената от нас жалба” …… “ тъй като очевидно има противоречие между двете решения….”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, с представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, поради което са налице процесуалните предпоставки за нейното разглеждане.
Добричкия окръжен съд е сезиран с иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на [фирма]. Ищците са посочили като основание за отмяна на решението на общото събрание на акционерите за избор на СД допуснатото нарушение на чл.220, ал.1, изр.3 ТЗ при провеждане на събранието – участие в събранието на акционерите на К. Г. П. като пълномощник на акционера З. Й. К. и избора му за член на СД. Съгласно чл.220, ал.1 изр. 3 ТЗ член на УС или КС не може да представлява акционер в работата на ОС. За да отхвърлят като неоснователен иска, съдилищата са приели, че релевантния момент към който трябва да се преценяват предпоставките на чл.220, ал.1, изр.3 ТЗ е момента, в който правото на глас на представлявания акционер е упражнено, т.е. момента на гласуване на решението от съответната точка от дневния ред. В случая П. към момента на гласуването не е имал качеството на член на СД. Такова качество придобива с гласуване на решението за избор на СД.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право.
В случая липсва въпрос, който да изпълнява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Твърдението, че решението на Варненския апелативен съд противоречи на решението на Агенцията за вписвания, с което е отказано да бъде вписано решението на общото събрание на акционерите от 12.12.2009г. не изпълнява изискването на чл.280, ал.1 ГПК за посочване на онзи правен въпрос, който е включен в предмета на спора и да е обусловил волята на съда, обективирана в решението. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Двете решения са с различен предмет – предмет на спора по иска по чл.74 ТЗ е законосъобразността на решението на ОС, а предмет на решението на АП включва преценката налице ли са предпоставките на ЗТР за вписване на обстоятелства по партидата на търговското дружество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това, не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на съществуването на съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.220, ал.1 изр.3 ТЗ и доколкото касаторите само се позовават на закона, без да излагат аргументи за необходимостта на ново тълкуване на нормата или от промяна на установената съдебна практика/ т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №185/11.11.2010г., постановено по в.т.дело №436/2010 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: