О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№213
София, 20.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4368 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4044/57460 от 8.09.2017 г. на И. Д. П. чрез пълномощника й адвокат К. Б. против решение № 29 от 7.08.2017 г., постановено по гр.д. № 55 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решение № 7 от 10.01.2017 г. по гр.д. № 70235/2015 г. на Районен съд-Монтана и делото е върнато на друг състав на районния съд за ново разглеждане.
Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. Д., В. Д. М. и Л. А. М. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е признал за установено, че към момента на създаване и одобряване на КК и КР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, сграда с идентификатор № 48489.9.384.2 погрешно е отразена в кадастралната карта като един обект на името на К. Д. К.,вместо като два самостоятелни обекта на площи съответно от 31 кв.м. и 95 кв.м. отразени в акта за непълноти и грешки № 10 от 23.03.2011г. със съответни проектни №№ 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6, сгради с проектни номера 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6 погрешно са записани на името на К. Д. К. вместо на наследниците на Д. К. Арсенов и сгради с проектни номера 48489.9.384.1, 48489.9.384.5, 48489.9.384.6 и 48489.9.384.3 погрешно са записани като собствени на К. Д. К. вместо на наследниците на Д. К. А.. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, тъй като чрез иска по чл.54, ал.2 ЗКИР се разрешава спор за собственост, като при постановяване на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д.№ 8/2014 г., т.4 ОСКГ на ВКС е изходило от виждането, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска,респ. към момент на приключване на съдебно дирене в инстанцията по същество при условията на чл.235, ал.3 ГПК и определението, дадено в § 1,т.16 ДР ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл.2, ал.5 и чл.51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска,респ. на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната картна юридически факти, които имат значение за придобиване,изменение или погасяване на правото и само по изключение правото на собственост се установява към минал момент и следователно в случаите, в които ищецът се легитимира като собственик км момента на предявяване на иска, правото на собственост се установява към този момент. В конкретния случай обжалваното решение е процесуално недопустимо,тъй като в диспозитива на решението съдът е отразил момента на установяването както на спорното право на собственост, така и неточното отразяване на обема на това право не към момента на предявяване на иска, а към минал момент, а именно към момента на одобряването на кадастралната карта.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК И. Д. П. поставя въпросите:
1) налице ли е явна фактическа грешка при несъответствие на диспозитива на съдебния акт с формираната воля на съда в мотивите на същия акт.
2) длъжен ли е въззивният съд да съпостави диспозитива на първоинстанционното решение с мотивите на същия акт преди да се произнесе относно неговата недопустимост.
Въпросите следва да бъдат обобщени и конкретизирани с оглед особеностите на конкретния случай до въпроса: за отграничаване на очевидната фактическа грешка от произнасянето по непредявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР в случаите, в които в съдебното решение е отразено, че правото на собственост е признато към момента на одобряване на кадастралната карта.
Практиката на ВКС, на която се позовава касаторката не дава отговор на този въпрос, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 7.08.2017 г., постановено по гр.д. № 55 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана.
В едноседмичен срок от съобщението И. П. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 69.32 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване, а при изтичане на срока – на настоящия съдебен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: