О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 21.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1340/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от прокурор Я. Д. от Софийска градска прокуратура против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение, постановено на 26.06.2012 г. по гр. д. № 6887/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, 28 състав, от 5.10.2010 г., поправено с решение от о.с.з. на 22.02.2012 г. относно фамилното име на ищеца, постановени по гр. д. № 47443/2009 г., в обжалваната част, с която е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, ведно със законна лихва, считано от 5.06.2009 г. и в частта на присъдените разноски.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се да се отмени решението и намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Посочени са следните правни въпроси: При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли решаващият съд да обсъди всички обстоятелства, обуславящи определянето му, както и да дефинира основните елементи на справедливостта, като водещ критерий по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Позовава се на нарушение на т. ІІ на ППлВС № 4/1968 г., т. 19 от ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на съдебни решения, копия от които прилага относно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За ответника по касация Д. С. Б. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Доколкото въпросите, формулирани от касатора с приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не са налице специалните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въззивното решение не е постановено в нарушение на задължителната съдебна практика на ВКС, на която касаторът се е позовал при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е установено от приложените съдебни актове с оглед конкретните особености на всеки отделен случай.
С препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и допълнително изложените от въззивната инстанция мотиви са изпълнени изискванията на т. ІІ от ППлВС № 4/68 г. за съобразяване, обсъждане и преценка на всички обстоятелства на конкретния случай, които са от значение за размера на дължимата репарация за неимуществени вреди.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А въззивно отделение от 26.06.2012 г., постановено по гр. д. № 6887/2011 г. по касационна жалба на прокурор Я. Д. от Софийска градска прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: