О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 21.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1056 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. против решение № 788 от 25.10.2010г. по гр.д.№ 118/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 17.03.2008г., постановено по гр.д.№ 125/2007г. от Монтански окръжен съд в частта с която е уважен иска на А. И. А. и Й. П. А., като ответниците Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. са осъдени да им заплатят сумата 5500 лв. обезщетение за лишаване от ползване и разноски до размер 548,32 лв..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 70, ал.3 от ЗС във вр. с чл. 71 от ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулирани въпроса: владелецът, чието владение е основано на предварителен договор дължи ли обезщетение на собственика за това, че го лишава от ползването на имота докато предварителния договор е в сила и има ли правата по чл. 71 от ЗС. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 2217/26.01.1964г. по гр.д.№ 1282:/64г., Р № 1441 от 29.06.1968г. по гр.д.№ 783/1968г. Р № 2164 от 26.09.1965г. по гр.д.№ 1470/1965г. Р № 2384 от 03.12.1969г. по гр.д.№ 1816/1969г., всички на І гр.о. на ВС и Р № 1472 от 12.07.20004г. по гр.д.№ 824/2003г.на ІV гр.о. на ВКС.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като считат, че съдът се е съобразил с практиката, постановена с Р № 1665/30.09.1967 по гр.д.№ 1187/1967г. І гр.ж. и Р № 319011.12.1978г. по гр.д.№ 2013_78г. на І гр.о.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Между страните е сключен предварителен договор на 09.05.1997г. за продажба на къща № 4, за която е учредено право на строеж на ищеца А. А. и на трето лице по ? ид.ч. Безспорно е, че къщата е била построена към края на 1998г. и от тогава до предявяване на иска – 05.07.2007г. се владее от ответниците Л. и Б. Ж.. С решение по гр.д.№ 423/2004г. на РС-Монтана, влязло в сила на 01.05.2005г. е отхвърлен иска на Ж. за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради това, че е сключен само от единия съсобственик, че другия съсобственик възразява и има права по чл. 33, ал.2 от ЗС.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците са владелци по предварителен договор и поради това не са добросъвестни, поради което не могат да се ползват от плодовете, т.е. дължат обезщетение за ползване за период пет години преди предявяване на иска, тъй като за предходния период претенцията е погасена по давност.
Поставен е въпроса: владелецът, чието владение е основано на предварителен договор дължи ли обезщетение на собственика за това, че го лишава от ползването на имота докато предварителния договор е в сила и има ли правата по чл. 71 от ЗС. Той е обосновал крайния извод на съда и поради това е относим към спора. Даденото разрешение от въззивната инстанция противоречи с разрешението на въпроса има ли право владелеца по предварителен договор на плодовете по време на действие на договора, дадено в Р № 2217/26.01.1964г. по гр.д.№ 1282:/64г., Р № 1441 от 29.06.1968г. по гр.д.№ 783/1968г. Р № 2164 от 26.09.1965г. по гр.д.№ 1470/1965г. Р № 2384 от 03.12.1969г. по гр.д.№ 1816/1969г., всички на І гр.о. на ВС. Същевременно с Р № 1665/30.09.1967 по гр.д.№ 1187/1967г. І гр.о. е прието, че при развалянето на договора по взаимно съгласие “кепевачът” по предварителния договор няма правата по чл. 70, ал.3 от ЗС, но и в това решение е прието, че от тези права може да се ползва изправната страна при разваляне на договора поради неизпълнение. С Р № 319011.12.1978г. по гр.д.№ 2013_78г. на І гр.о. е прието, че владелецът по предварителен договор няма правата на плодовете от имота ако договорът е развален предвид ретроактивното действие на развалянето. Последните две решения се представят от ответниците.
Предвид констатираната противоречива съдебна практика и на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 788 от 25.10.2010г. по гр.д.№ 118/2010г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Л. С. Ж. и Б. Б. Ж..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 110 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: